Много съвременни хора – изненадващо за мен, включително млади – гледат назад към комунистическия период в България с носталгия. Те често идеализират времето „преди 1989 г.“ като епоха на „ред“, „безплатно образование“ и „сигурна работа“. Но малцина осъзнават, че историята е малко по-различна, а пътят по който България поема след 1944 г. не е резултат от демократична воля или прогресивна идеология, а от геополитическия жребий хвърлен след Втората световна война. Нека внесем малко фактология за начало. България се включва във Втората световна война на страната на Оста, но не участва пряко във военни действия срещу СССР. През 1944 г. обявява неутралитет и дори война на Германия — но е твърде късно. Страната попада в сферата на интереси на Сталин и бива разпределена под съветско влияние. В същото време, страна като Италия — не просто съюзник, а фашистка диктатура — има „късмета“ да бъде освободена от западните съюзници и по-късно включена в плана „Маршал“. Между другото, въпреки че попада ...