"The only Zen you can find on the tops of mountains is the Zen you bring up there"

Да започнем от фактите към ден днешен. Иран контролира Хормузкия проток. Не го е искал, не го е планирал — стигнал е дотук по силата на 120 години чужди решения, взети върху иранска земя и с ирански ресурси. Резултатът е следния: 39 километра вода, през която минава 20% от световния петрол и 17% от световния втечнен природен газ, и всичко това се намира под ефективния контрол на Техеран. Таксата за преминаване в момента е два милиона долара на кораб — не митническа такса, а такса за оцеляване, която Иран въведе след като Тръмп реши че тази битка ще е като онази с Венецуела. Да, ама не, както казваше великия Петко Бочаров.  Всеки ден от началото на тази война, Доналд Тръмп обявява победа, докато дроновете продължават да летят. Каза неколкократно, че Иран го е търсил тайно за преговори, че са готови на сделка, какво ли още не. След всяка подобна изява, Иран незабавно опровергава. Видно е за целия свят, че Тръмп преговаря сам със себе си. Как се стига дотук не се обяснява с последните...

Днешната приказка за Златокоска започва с отпадането на златния стандарт през 1971 г. Тогава Ричард Никсън не просто „освобождава“ долара от златото, той подписва развода между тях. Никсън подава оставка. Вице-президентът Джералд Форд поема временно властта, но истинската смяна в курса идва с избора на Джими Картър — един от най-достойните президенти в историята на САЩ.  Обсебен от идеята да върне доверието в системата, той взема решение, което знае че ще му струва политическата кариера: назначава Пол Волкър за председател на Федералния резерв. Волкър вдига лихвите до нива, които чупят икономиката, но спасяват доверието. Безработицата расте, рецесията е тежка, натискът е огромен. Картър знае, че ще загуби следващите избори, но не се поддава на личната изгода – избира нацията и нейния дългосрочен просперитет. А, за да се разбере колко безкомпромисен е Пол Волкър, е достатъчно да си представим контекста: в момент на двуцифрена инфлация и обществен натиск той застава пред американския...

През 1828 г. Андрю Джаксън печели президентските избори, носен от гнева на обикновените американци срещу елита. Почти два века по-късно, Доналд Тръмп използва същата енергия, за да се изкачи до Белия дом. Как е възможно това? Имат ли тези президенти нещо общо, отвъд популизма и риториката?  Как се създава нов политически ред в една демокрация, изградена върху стари институции? И как някои президенти успяват не просто да управляват, а да пренапишат самите правила на политическата игра? Теорията на  Stephen Skowronek(на български звучи нещо като Стивън Скоуърнек)  за „политическия ред“ предлага нов начин да разбираме президентството – не чрез идеологии, а чрез позицията му във времето и в структурата на властта. В този текст ще разгледаме как тази рамка ни помага да разберем фигури като Андрю Джаксън, Ейбрахам Линкълн, Франклин Рузвелт и... Доналд Тръмп. Скоуърнек е професор по политически и социални науки в Йейлския университет, известен с изследванията си върху американс...

  Веднага след избора на Тръмп пазара полудя. Както се казва, много трудно ще е да сте улучили някоя акция с червен бар. Та, тук не иде реч за някакви умения наши, ваши, техни... Иде реч просто за това, че пазара винаги е прав, дори когато не е! За да ви дам малко повод за размисъл в тази посока ще ви кажа, че САЩ има толкова развита капиталистическа система, че даже  държавни дела се развиват в частния сектор. Например затворите. Да, точно така, САЩ имат частни затвори. Слава Богу, все още няма частно съдебно производство, но не е късно Тръмп да подходи ѝ  там. Та, частните затвори в САЩ са си един добър бизнес. По данни от 2022 - 1,23 милиона души са лишени от свобода в наказателноправната система на САЩ. Има две основни фирми на пазара, които се занимават с това, Geo Group (тикър-GEO) и CoreCivic (тикър-CXW ). Целта на тези частни компании е да генерират печалби, което някакси противоречи на етиката и  идеята която стои зад този вид дейност, но това е друга тема....