"The only Zen you can find on the tops of mountains is the Zen you bring up there"

Един от най-интересните и забравени днес опити, свързани с построяването на социалистически модел със средствата на компютърна програма, е Project Cybersyn . Това не е просто технологична идея, а реален социален експеримент, в който се срещат идеи за интелигентност, икономика, демокрация и власт. В основата му стои една на пръв поглед проста идея: фабриките да не докладват със закъснение, чрез хартия и бюрокрация, а да подават информация почти в реално време. Данни за производството, за доставките на суровини, за отсъствията от работа и за внезапни проблеми се изпращат по телекс и се обработват от компютърна система, която следи дали нещо излиза извън нормалните граници. Когато се появи отклонение, първите, които разбират, са хората на място – работниците и мениджърите. Само ако проблемът стане сериозен, сигналът стига до централната власт.  Същите данни се използват и за икономически симулации – не за да се издават заповеди, а за да се проиграват различни сценарии и да се види как...

Ричард Филипс Файнман (1918–1988) е американски физик, един от най-ярките умове на XX век. Носител е на Нобелова награда за работата си върху квантовата електродинамика, създател на диаграмите на Файнман и легендарен преподавател в Caltech.  Но ако трябва да съм честен — това не е причината да пиша за него. Файнман ме привлече не с физичните си открития, а с начина си на мислене, който стои в основата на всичките му постижения. Файнман е роден в Ню Йорк, в семейство без академична претенциозност, но с огромна интелектуална свобода. Баща му, Мелвил Файнман е работил в бизнеса с униформи. И въпреки това, именно той оформя най-важния урок в живота на сина си. Има една случка в детството на  малкия Ричард, която направлява целия му живот след това. Сочейки някаква птица, той пита баща си: -Как се казва тази птица? Баща му назовава името на птицата на английски, италиански, японски… и после обяснява на малкия Файнман, че и мената не означават нищо.  По-важно е какво прави тази...

Всеки ден вземаме десетки решения – от дребни избори като какво да закусим, до големи като инвестиции, кариера или доверие в дадена информация касаещо нещо което ще доведе до големи последици. Вярваме, че се ръководим от логика и здрав разум, но реалността често е различна. Мозъкът ни не е перфектна машина за анализ – той използва преки пътища, които спестяват време, но понякога ни водят до погрешни изводи. Тези когнитивни капани се наричат логически грешки. Те изкривяват възприятието ни за света, влияят на решенията ни и ни карат да вярваме в неща, които не са непременно верни. И най-опасното – повечето от тях остават невидими за нас. В тази статия ще разгледаме пет от най-честите логически грешки, които се срещат както в ежедневието, така и в бизнеса, науката и медиите: Survivorship Bias (Пристрастие към оцелелите) – защо виждаме само успехите и игнорираме провалите. Texas Sharpshooter Fallacy (Заблудата на тексаския снайперист) – как измисляме модели там, където няма такива. Confi...

Един малко известен факт за Чарлз Дарвин е, че той се качва на кораба „Бийгъл“ почти случайно. Много учени отказват да участват в експедицията, а самият той е поканен по-скоро като наблюдател, от когото не се очаква кой знае какво. Историята, разбира се, показва друго — той надминава не само очакванията на останалите, но и собствените си. Но мисълта ми не е за Дарвин. Живеейки в XXI век и занимавайки се с изкуствен интелект, ние правим открития, които почти винаги стъпват върху нещо вече съществуващо. Лекарствата, летателните машини, физичните закони — всички те са открити или вдъхновени от модели, създадени от природата. От нещо, което Майката Земя е изграждала в продължение на милиони години еволюция. Иронията е, че ние — самопровъзгласили се за връх на пирамидата — сме и най-големите унищожители на тази система. Безвъзвратно сме погребали огромна част от флората и фауната и не е много ясно дали с това си поведение не сме ограничили собственото си развитие. Когато търсим нова идея, н...