Днешната приказка за Златокоска започва с отпадането на златния стандарт през 1971 г. Тогава Ричард Никсън не просто „освобождава“ долара от златото, той подписва развода между тях. Никсън пада. На власт идва един от най-достойните президенти в историята на САЩ – Джими Картър. Обсебен от идеята да върне доверието в системата, той взема решение, което знае че ще му струва политическата кариера: назначава Пол Волкър за председател на Федералния резерв. Волкър вдига лихвите до нива, които чупят икономиката, но спасяват доверието. Безработицата расте, рецесията е тежка, натискът е огромен. Картър знае, че ще загуби следващите избори, но не се поддава на личната изгода – избира нацията и нейния дългосрочен просперитет. А, за да се разбере колко безкомпромисен е Пол Волкър, е достатъчно да си представим контекста: в момент на двуцифрена инфлация и обществен натиск той застава пред американския народ и заявява: “The standard of living of the average American has to decline.” „ Стандартът на ж...
Тия дни се замислих, че има нещо парадоксално в начина по който говорим за технологичната революция в момента. От една страна, тя е безспорна, изкуственият интелект е феноменален напредък, не ме разбирайте погрешно. Развиваме се, автоматизираме, оптимизираме, правим повече с по-малко, разполагаме с инструменти, които ни дават достъп до цялата налична информация откакто сме се превърнали в мислещи същества. От друга, когато се опитаме да я погледнем не като инженери, а като общество, започват да излизат странни пукнатини. Замислям се дали не сме в парадоксална ситуация, в която революцията наистина се случва, но бъдещето е абсолютно неясно и не толкова розово, ако вземем че объркаме посоката. За да разберем защо този парадокс не е само технологичен, а обществен, нека да започнем от най-базовата рамка в която живеем, а именно държавата. От територията в което се налага да живеем, да просперираме, да иновираме, да съществуваме. Та, какво всъщност е държавата? В най-опростен вид държа...