Пропускане към основното съдържание

Публикации

Никсън затвори златния прозорец, Тръмп го отвори

Днешната приказка за Златокоска започва с отпадането на златния стандарт през 1971 г. Тогава Ричард Никсън не просто „освобождава“ долара от златото, той подписва развода между тях. Никсън пада. На власт идва един от най-достойните президенти в историята на САЩ – Джими Картър. Обсебен от идеята да върне доверието в системата, той взема решение, което знае че ще му струва политическата кариера: назначава Пол Волкър за председател на Федералния резерв. Волкър вдига лихвите до нива, които чупят икономиката, но спасяват доверието. Безработицата расте, рецесията е тежка, натискът е огромен. Картър знае, че ще загуби следващите избори, но не се поддава на личната изгода – избира нацията и нейния дългосрочен просперитет. А, за да се разбере колко безкомпромисен е Пол Волкър, е достатъчно да си представим контекста: в момент на двуцифрена инфлация и обществен натиск той застава пред американския народ и заявява: “The standard of living of the average American has to decline.” „ Стандартът на ж...
Скорошни публикации

Парадоксът на автоматизацията: защо колкото повече напредваме, толкова по-малко знаем накъде

Тия дни се замислих, че има нещо парадоксално в начина по който говорим за технологичната революция в момента. От една страна, тя е безспорна, изкуственият интелект е феноменален напредък, не ме разбирайте погрешно. Развиваме се, автоматизираме, оптимизираме, правим повече с по-малко, разполагаме с инструменти, които ни дават достъп до цялата налична информация откакто сме се превърнали в мислещи същества. От друга, когато се опитаме да я погледнем не като инженери, а като общество, започват да излизат странни пукнатини. Замислям се дали не сме в парадоксална ситуация, в която революцията наистина се случва, но бъдещето е абсолютно неясно и не толкова розово, ако вземем че объркаме посоката.  За да разберем защо този парадокс не е само технологичен, а обществен, нека да започнем от най-базовата рамка в която живеем, а именно държавата. От територията в което се налага да живеем, да просперираме, да иновираме, да съществуваме. Та, какво всъщност е държавата? В най-опростен вид държа...

Project Cybersyn

Един от най-интересните и забравени днес опити, свързани с построяването на социалистически модел със средствата на компютърна програма, е Project Cybersyn . Това не е просто технологична идея, а реален социален експеримент, в който се срещат идеи за интелигентност, икономика, демокрация и власт. В основата му стои една на пръв поглед проста идея: фабриките да не докладват със закъснение, чрез хартия и бюрокрация, а да подават информация почти в реално време. Данни за производството, за доставките на суровини, за отсъствията от работа и за внезапни проблеми се изпращат по телекс и се обработват от компютърна система, която следи дали нещо излиза извън нормалните граници. Когато се появи отклонение, първите, които разбират, са хората на място – работниците и мениджърите. Само ако проблемът стане сериозен, сигналът стига до централната власт.  Същите данни се използват и за икономически симулации – не за да се издават заповеди, а за да се проиграват различни сценарии и да се види как...

HyperNormalisation

HyperNormalisation е документален филм на Adam Curtis от 2016-та година. Заглавието не е случайно избрано. То идва от късния Съветски съюз и описва онова състояние, в което всички знаят, че системата не работи, но всички се държат така, сякаш е нормална — защото няма ясна алтернатива. Филмът прави опит да покаже как през последните десетилетия елити, институции и технологични системи постепенно са се отказали от опита да разбират и управляват сложната реалност — и вместо това са започнали да създават опростени версии на света, в които всички да „живеем“, въпреки че знаем, че не са истински. Ако очаквате да намерите в него тезата, че тайна група „дърпа конците“ в света, ще останете разочаровани. HyperNormalisation има много разклонения, някои от които са само загатнати, без да бъдат развити. На пръв поглед филмът изглежда хаотичен, липсват и доста наративи, които днес ни се струват очевидни. На мен лично обаче ми даде повод за доста размисли и ровене в различни исторически събития. Прия...

Ако не можеш да обясниш нещо просто, значи не го разбираш истински

Ричард Филипс Файнман (1918–1988) е американски физик, един от най-ярките умове на XX век. Носител е на Нобелова награда за работата си върху квантовата електродинамика, създател на диаграмите на Файнман и легендарен преподавател в Caltech.  Но ако трябва да съм честен — това не е причината да пиша за него. Файнман ме привлече не с физичните си открития, а с начина си на мислене, който стои в основата на всичките му постижения. Файнман е роден в Ню Йорк, в семейство без академична претенциозност, но с огромна интелектуална свобода. Баща му, Мелвил Файнман е работил в бизнеса с униформи. И въпреки това, именно той оформя най-важния урок в живота на сина си. Има една случка в детството на  малкия Ричард, която направлява целия му живот след това. Сочейки някаква птица, той пита баща си: -Как се казва тази птица? Баща му назовава името на птицата на английски, италиански, японски… и после обяснява на малкия Файнман, че и мената не означават нищо.  По-важно е какво прави тази...

Парадоксът на Джевънс и защо енергията е ключът към бъдещите иновации

Денят в който човекът изобретява парната машина е преломен. Защото, въглищата вече не топлят само домове – те задвижват фабрики, влакове, цели градове. Това е моментът, в който човечеството се научава да превръща енергията в мащаб. Производството става по-евтино, по-бързо, по-надеждно, а с него неусетно се нарояват хиляди нови технологии. Иновациите не идват преди това, те идват след това. Докато осмисляте точно този първи абзац, рязко ще ви хвърля към 1865 година и английският икономист William Stanley Jevons, който публикува в книгата си "The Coal Question" следното наблюдение" "Колкото по-ефективно използваме даден енергиен ресурс, толкова повече от него консумираме общо." Това става известно като Парадоксът на Джевънс. С други думи казано, новите парни машини вече използват по-малко въглища за същата работа, но общото потребление на въглища не намалява. Напротив – расте. Колкото по-ефективни стават машините, толкова повече въглища се изгарят. Това откритие ...

Новогодишна реч на президента

  Всяка година, в последните минути преди настъпването на Новата година, президентът на Република България излиза с традиционно обръщение. Пет минути, в които чуваме познати думи за надежда, единство и бъдеще...  По Конституция, президентът трябва да бъде обединител на нацията — фигура, която стои над партийните разделения и говори от името на всички. Но, всички знаем каква е действителността.   Тази година реших да изпробвам AI като заместител на тази реч. Позволих си да направя комедиен вариант, който смятам би подхождал повече. Не ме разбирайте погрешно, тези плакати, този текст и видеото към него не целят да омаловажат институцията на президентството. Те не целят нищо. Представете си че гледате комедийно шоу, такова което ние за 36 години не посмяхме да направим. Не направихме, защото или смешките са изцяло насочени към една определена страна, или са преработени вицове от соца, или просто няма място в ефира за креативна комедия.  За тези които се вълнуват от проц...

World in My Eyes

 „World in My Eyes“ е опит за късометражен филм, създаден с помощта на AI-генерирани изображения, видео модели + класически монтаж. Историята тръгна от една моя идея, а разкадровката и визуалната структура бяха разработени с помощта на ChatGPT, който изгради последователността на сцените и всички промптове към AI моделите. Статичните ключови кадри бяха генерирани чрез Nano Banana Pro, които впоследствие бяха използвани за създаване на визуалната база на всяка сцена. Видеопрeходите между сцените бяха реализирани основно с Google Veo 3.1, който се справи блестящо с  по-голямата част от движението, трансформациите и движения на камерата. За два специфични кадъра, които Veo отказа поради ограничения в модела, използвах Kling 2.1 Master, който се справи отлично, макар че неговата сила е друга и не поддържа онези преходи които бях набелязал предварително. Визуално, филмът е осъществен изцяло в Higgsfield . Генерирал съм няколко сцени повторно, заради незадоволителен резултат, като о...