"The only Zen you can find on the tops of mountains is the Zen you bring up there"

Повечето хора, когато чуят Rolls-Royce, се сещат за луксозните им автомобили. За онези огромни лимузини, ръчно изработените интериори, неизменния чадър, скрит в купето, и цени, които започват там, където тези на нормалните коли свършват. Всъщност производството и продажбата на автомобили представлява точно 0% от бизнеса на Rolls-Royce Holdings. И това не е приблизителна сметка, защото автомобилният Rolls-Royce принадлежи на BMW Group и няма нищо общо с Rolls-Royce Holdings. Rolls-Royce Holdings е съвсем друг бизнес — компания с над £20 млрд. приходи през 2025 г., чиито двигатели задвижват самолети, военна техника и която има сериозни амбиции в ядрената енергетика. Днес ще ви разкажа  една малка част от тяхната история, с която преобръщат стандартните бизнес модели по света. Нека започнем с малко въведение в темата.  Имало едно време един много стар и много удобен бизнес модел, който повечето  индустрии, произвеждащи скъпо оборудване, следват от десетилетия:  продаваш...

Огромните инвестиции в AI неминуемо водят пазара до онази точка, в която все по-често се задава въпросът за спукването на балона. И, докато всички сме чували за манията за лалета и последвалия крах на тази мания, то значително по-малко разказвана история е тази за един човек, който продава облигации на измислена държава. Мащабът на амбицията му е била толкова огромна, че той освен че е измислил несъществуваща държава, е измислил нейния флаг, химн, армия, столица, опера и собствена валута. Държава, която не съществува никъде другаде освен в неговото въображение и в брошурите, които е печатал. Но, нека започнем с малко история за нашият "герой". Името му е Грегор Макгрегър, роден в Шотландия през 1786. Постъпва в британската армия млад, но кариерата му там не е особено забележителна и той напуска след няколко години, купувайки си офицерски чин, какъвто е обичаят по онова време.  Истинската му "кариера" започва в Южна Америка, където по онова време испанските колонии с...

 След като миналата седмица си поиграх с новия Higgsfield Plugin за DaVinci Resolve, реших че е време да видя докъде са стигнали моделите с функцията Replace.  Идеята е проста. Избирате си някакво истинско видео, може да е нещо снимано от вас, или каквото ви е на сърце, и казвате на модела да смени определен човек в него с друг персонаж, който вие му подавате. Не говорим за Face Swap, в който заменяте лицето на даден персонаж, а да замените цяла фигура с друга, като запазите цялото изпълнение – движения, жестове, мимики, начина на говорене, поведение пред камерата. За тестовете използвах няколко различни видеа и различни персонажи. Не съм търсил политическа провокация, сензация или някакво скандално съдържание. Просто се насочих към разпознаваеми лица, защото когато всички знаем как изглежда даден човек, гледали сме го многократно, то тогава по-лесно можем да преценим дали моделът се е справил добре. Това е причината, не търсете под вола теле. Също така, гледах оригинали...

 Скоро излезе Higgsfield Plugin за DaVinci Resolve и днес реших да пробвам как се справя. Да си призная, никога не съм обичал да монтирам. Винаги ми е било приятно да седна до някой боК в тая област и просто да му казвам какво искам. Смятам, че всяка жаба трябва да си знае басейна, а аз определено не плувам добре в монтажния океан. Но, с навлизането на естествения Ентелкт, пробвам всякакви щуротии. Една от тях е да използвам магията на ai, директно в таймлайна. След инсталация на плъгина на Higgsfield, просто трябва да го вържете със своя профил там и нататък се отваря панел с различни възможности.  Получавате достъп до седем основни функции в един общ панел: Generate Video, Generate Image, Draw to Edit, Edit Video, Reframe, Remove Background и Upscale. Идеята е проста – да можеш да генерираш нови кадри, да променяш съществуващи сцени, да премахваш обекти, да добавяш нови елементи или да променяте резолюцията на видеото, без да напускате таймлайна си.  Днес реших основно...

Преди около седмица в npj Drug Discovery, издание на Nature, едно от най-престижните научни списания в света, излезе статия , която премина почти незабелязано покрай новините за AI. Без фанфари, без пресконференция, без Илон Мъск да туитва за нея. А може би е по-важна от повечето неща, за които сме чували през последните години. Казва се MAMMAL. И ако работи така, както авторите твърдят, може да промени медицината фундаментално. Защо правенето на лекарства е почти невъзможно Представете си, че работите десет години по нещо. Харчите милиарди долари. И в края на краищата има 90% вероятност да сгрешите. Точно толкова е провалът при разработката на нови лекарства. От момента, в който учените намерят обещаваща молекула, до момента, в който тя мине през клинични изпитвания и получи одобрение — девет от десет се проваляват. Не защото учените са некомпетентни. А защото тялото е невероятно сложна система и ние все още не я разбираме напълно. За да разберете защо, трябва да знаете малко биология...

Днес, в 10:30 ч. ET Комитетът по банково дело на Сената провежда официален markup — законодателно разглеждане на Digital Asset Market CLARITY Act , законопроекта за пазарна структура на дигиталните активи, заседнал в комитета от януари насам. Това не е поредното изслушване. Markup е моментът, в който се гласуват промени и законопроектът официално се придвижва напред, или пък не. Той е най-важното събитие в американската крипто политика от юли 2025 г. насам, когато Камарата на представителите гласува CLARITY Act с 294 гласа.  Пазарите следят с нетърпение. Polymarket в момента дава 72% вероятност законът да бъде подписан през 2026 година — сигнал, че инвеститорите очакват напредък, но знаят, че не е гарантирано Какво всъщност е CLARITY Act и защо съществува Името не е случайно. CLARITY е акроним, но и метафора — закон за яснота в индустрия, която повече от десетилетие работи в регулаторна сива зона. Целта му е да дефинира ясни граници на юрисдикция между Комисията по ценни книжа и бо...

 Да започнем днешната приказка ударно. А, какво по-ударно от атомната бомба. Тя е плод на така наречения "Проект Манхатън", струва около 2 милиарда долара, ангажирани са над 130 000 души и  десетки частни компании като подизпълнители, но идеята, парите и решенията идват от държавата. Това е моделът, по който САЩ действат до края на студената война. Ако имат нужда от нещо критично важно, не чакат пазара да го измисли, поръчват го. Интернет например започва като ARPANET, проект на DARPA - военната изследователска агенция на САЩ. GPS е също военна технология. Полупроводниковата индустрия е субсидирана от правителствени програми. Не пазарът, а Пентагонът решаваше накъде ще върви иновацията.  През 90-те тази логика се обръща и центърът на технологичната гравитация се измества към Silicon Valley. Компании, управлявани от студенти в гаражи, започват да разработват технологии, до каквито Пентагонът няма допир. ЦРУ осъзнава, че изостава от пазара и тогавашният директор Джордж Тене...