"The only Zen you can find on the tops of mountains is the Zen you bring up there"

Един от най-интересните и забравени днес опити, свързани с построяването на социалистически модел със средствата на компютърна програма, е Project Cybersyn . Това не е просто технологична идея, а реален социален експеримент, в който се срещат идеи за интелигентност, икономика, демокрация и власт. В основата му стои една на пръв поглед проста идея: фабриките да не докладват със закъснение, чрез хартия и бюрокрация, а да подават информация почти в реално време. Данни за производството, за доставките на суровини, за отсъствията от работа и за внезапни проблеми се изпращат по телекс и се обработват от компютърна система, която следи дали нещо излиза извън нормалните граници. Когато се появи отклонение, първите, които разбират, са хората на място – работниците и мениджърите. Само ако проблемът стане сериозен, сигналът стига до централната власт.  Същите данни се използват и за икономически симулации – не за да се издават заповеди, а за да се проиграват различни сценарии и да се види как...

HyperNormalisation е документален филм на Adam Curtis от 2016-та година. Заглавието не е случайно избрано. То идва от късния Съветски съюз и описва онова състояние, в което всички знаят, че системата не работи, но всички се държат така, сякаш е нормална — защото няма ясна алтернатива. Филмът прави опит да покаже как през последните десетилетия елити, институции и технологични системи постепенно са се отказали от опита да разбират и управляват сложната реалност — и вместо това са започнали да създават опростени версии на света, в които всички да „живеем“, въпреки че знаем, че не са истински. Ако очаквате да намерите в него тезата, че тайна група „дърпа конците“ в света, ще останете разочаровани. HyperNormalisation има много разклонения, някои от които са само загатнати, без да бъдат развити. На пръв поглед филмът изглежда хаотичен, липсват и доста наративи, които днес ни се струват очевидни. На мен лично обаче ми даде повод за доста размисли и ровене в различни исторически събития. Прия...

Ричард Филипс Файнман (1918–1988) е американски физик, един от най-ярките умове на XX век. Носител е на Нобелова награда за работата си върху квантовата електродинамика, създател на диаграмите на Файнман и легендарен преподавател в Caltech.  Но ако трябва да съм честен — това не е причината да пиша за него. Файнман ме привлече не с физичните си открития, а с начина си на мислене, който стои в основата на всичките му постижения. Файнман е роден в Ню Йорк, в семейство без академична претенциозност, но с огромна интелектуална свобода. Баща му, Мелвил Файнман е работил в бизнеса с униформи. И въпреки това, именно той оформя най-важния урок в живота на сина си. Има една случка в детството на  малкия Ричард, която направлява целия му живот след това. Сочейки някаква птица, той пита баща си: -Как се казва тази птица? Баща му назовава името на птицата на английски, италиански, японски… и после обяснява на малкия Файнман, че и мената не означават нищо.  По-важно е какво прави тази...