Пропускане към основното съдържание

Закон на Фъргюсън или когато разходите по лихвите по дълга надвишат военните разходи

 


Покрай Тръмп и феноменалното му начало на втория мандат се замислих за много неща. Едно от най-важните е, защо точно сега САЩ се сетиха да се борят със своята задлъжнялост. Вярно, че доближават 120% дълг към БВП, ама тези цифри не растат от вчера. Та, нека започнем от там, че рецесията която чука на вратата в САЩ е процес, който се виждаше с просто око за всеки който следи лихвените проценти. В тази връзка, нека погледнем текущото състояние на великата държава. През първите седем месеца на фискалната 2024 г., разходите на САЩ за лихви достигнаха $514 млрд., надминавайки военните разходи от $498 млрд. ​Това е първият път в историята на САЩ, когато разходите за лихви надхвърлят тези за отбрана! Ето тук идва и законът на Фъргюсън, който гласи че:

"Всяка велика сила, която харчи повече за обслужване на държавния си дълг (лихви), отколкото за военна отбрана, рискува да престане да бъде велика сила.“​

Корелацията  между фискалната устойчивост и военната мощ предупреждава, че когато бслужването на дълга изпревари военните разходи, това може да компрометира националната сигурност и са потенциална заплаха за загуба на статут на водеща световна сила.​

Законът на Фъргюсън не е просто икономическа теория – той е сигнал за политическо и военно отслабване. Ако една велика сила не може да си позволи армия, тя не може да бъде велика сила. И според Фъргюсън, САЩ днес са влезли в такава фаза – и бъдещето им като доминираща световна сила зависи от това дали ще се върнат под тази граница.

Сега най-вероятно разбирате поне част от мотивите на САЩ да загърбят НАТО точно сега, да обърнат гръб на всички съюзници, да въведат тарифи към целия свят... Те просто се опитват да спасят своето господство. Ако темата ви е интересна, ето линк към едно доста мащабно историческо изследване, което показва какво се е случило с всяка велика нация, която е прекрачила този праг.

Естествено, има още едно нещо, което мен лично силно ме вълнува-Как САЩ ще се справят с всичко това, при условие, че държат най-ликвидната и продаваема стока в света-Негово Величество Долара. Как ще спечелят от търговската война, въвеждайки тарифи, като разпространението на долари "изисква" те да имат търговски дефицит. Нарича се парадокс на Трифин, и предполагам че Тръмп е наясно с него. Но, това е тема на друг разговор...

Коментари

Популярни публикации от този блог

Рецесия или да

  Колкото ѝ странно да ви звучи, лихвата е в основата на всичко в този свят от време оно. В началото, хората са извършвали неволно някаква размяна на стоки, като са определяли стойността на разменянето чисто субективно. Кой каквото, ѝ както е смятал за ценно. Неслучайно конкистадорите са изнесли купища злато заменяйки някакави стъкълца и безмислени предмети за тях. Естествено, не се е минало без бой и пукотевица, и падането на цели империи под дулото на шепа оръжия, но това е друга тема. Идеята е, че ако искате да разберете как работи икономиката независимо от строя, трябва да започнете от лихвата и нейната роля. Най-простото обяснение защо лихвите стоят в дъното на цялата работа е, защото всеки бизнес се нуждае от капитал с който да започне да развива своята дейност. Капитала в повечето случаи е пари, но даже да не е, той е нещо което може да заемете от някой който го притежава, срещу съответната лихва или възнаграждение. Сега, няма да се спираме на парите, защото те са много голя...

Макиавели - Владетелят

 Вчерашната среща между Зеленски, Тръмп и Ванс бе невиждано в новата история на дипломацията събитие. Накара много хора да се замислят, да вземат страна, да пишат и споделят мненията си. Макар да имам мнение, си давам сметка че то е просто мнение. Нашите мисли по въпроса са пречупени през нашите емоции и знания. И, ако емоционалното ни състояние е нещо което не управляваме съзнателно, и е изградено с възрастта ни, то знанията на всички ни не покриват цялата фактология, и ние се опираме на това което сме прочели и осмислили. В тази връзка, реших да прочета отново "Владетелят" на Макиавели, в който той умело излага принципите на държавността, на лидерството, на преговорите, на управлението на една държава… Голяма част от тези мисли са валидни ѝ до днес, и горещо препоръчвам книгата на всеки, който се вълнува от предприемачество, от управление, от държавност. Тук си позволих да извадя няколко цитата, които в момента са ми направили впечатление.    1. "Греши оня, който ми...