Рецесия или да

 Колкото ѝ странно да ви звучи, лихвата е в основата на всичко в този свят от време оно. В началото, хората са извършвали неволно някаква размяна на стоки, като са определяли стойността на разменянето чисто субективно. Кой каквото, ѝ както е смятал за ценно. Неслучайно конкистадорите са изнесли купища злато заменяйки някакави стъкълца и безмислени предмети за тях. Естествено, не се е минало без бой и пукотевица, и падането на цели империи под дулото на шепа оръжия, но това е друга тема. Идеята е, че ако искате да разберете как работи икономиката независимо от строя, трябва да започнете от лихвата и нейната роля. Най-простото обяснение защо лихвите стоят в дъното на цялата работа е, защото всеки бизнес се нуждае от капитал с който да започне да развива своята дейност. Капитала в повечето случаи е пари, но даже да не е, той е нещо което може да заемете от някой който го притежава, срещу съответната лихва или възнаграждение. Сега, няма да се спираме на парите, защото те са много голяма част от уравнението, само ще кажем, че държавите като такива са обособили свои хартиени разменни стоки наречени пари, които служат за универсална разменна стока. Ако ви се прииска да задълбаете в основите на разменния метод на пари, стоки, услуги, труд, може да започнете от "Капиталът" на Маркс. Ако се абстрахираме от цялата пропаганда на комунизма и грешните теоретически предсказания на Маркс, дисекцията на икономическите процеси които той прави могат да се наредят достойно до светила като Милтън Фридман, Кейнс и прочие. Кейнс застъпва идеята за мащабна американска кредитна програма за съживяване на следвоенната европейска икономика. Тази визия намира практическо въплъщение в плана Маршал — инициатива на държавния секретар Джордж Маршал, обявена през 1947 г. За да не се отплесвам повече от основното което искам да споделя тук, препоръчвам ви ето тази книга която разглежда историята на лихвите. 

Да започнем с това, че никой не е пророк и не може да предвиди какво ще се случи. Обаче, ако перифразирам Бъфет, ние сме като пътници в една кола. Управляваме тежка машина с много части, гледаме пътя напред и трупаме опит в управлението и избягването на препятствия, които вече са ни се случили. Освен предното стъкло което представлява нашето бъдеще, ние поглеждаме в огледалото за задно виждане, което ни дава представа какви препятствия сме минали, ѝ дали не се задават същите отзад, като автомобил който напира да ни размине например. Та, нека погледнем какво ни казва историята. 

В тази графика вижате изобразен лихвения процент определян от ФЕД. Защо гледаме ФЕД и САЩ - защото в последните 100 години те са фактора за глобалните процеси, а долара е световна разменна валута. Та, от тази графика е видно едно нещо. Има едни дълги, почти равни периоди, в които лихвата стои почти постоянна, и това са годините на възход в икономиката. Особено видно е в последните три дестилетия. Забележете например периода 2010-2015. След него има период на качване на лихвите, после те достигат своя пик, следва рязък спад, дъно и пак наново целият цикъл. Сивите вертикални линии представят всички периоди на рецесия в САЩ, което с леко времево изместване надясно може да си го представите като рецесия в почти цял свят. Защото, когато кихне големия брат, което се е случвало почти винаги някъде след първите големи съкращения на лихвите, всички в семейството лягат болни. Нека стесним малко графиката за да видите по-ясно някои на пръв поглед невидими детайли.

Тук съм отбелязал всички онези важни неща за които стана дума по-горе. Обърнете внимание къде се намираме в сегашния момент на този процес по сваляне на лихвите. Не ме разбирайте погрешно, не казвам че иде рецесия, но най-логичното от историята е да заключим, че вероятността да иде такава е доста голяма, нали?

 Най-логичното нещо е да смятаме, че свалянето на лихвите е благоприятно за пазара и икономиката, защото маха бремето от невъзможността за лесно кредитиране. Обаче, ако сте били в период на възход който не отразява реалната ситуация, попадате в ситуация на надуване на един огромен балон, който не може да расте до безкрай. Както самият Бъфет казва: "Стойността на един актив, независимо от характера му, не може в дългосрочен план да расте по-бързо от печалбите му.“ Голяма част от акциите в момента се търгуват на някакви космически нива, отчитайки бъдещите печалби които се задават. Един пазар може да се движи дълго време от алчност, но в крайна сметка се представлява от купувачи и продавачи. И, когато в един момент обещаните иновации нямат реално изражение,  парите на купувачите привършат, а алчността започне леко да се изпарява, тогава идва момента да се огледаме в огледалото за обратно виждане. И, ако не идват нови състезатели на пътя които да искат да ни изпреварят, може би е време да отбием от магистралата за кратка почивка. Тук идва ѝ един друг много интересен момент който може да видите на графиката. 2020та краша е бил поставен на картата още преди Ковид да удари. Лихвените проценти в САЩ бяха във възходяща фаза още при встъпването във власт на Тръмп през 2016та. Той, като един доказано самовлюбен, нарцистичен и фалирал доста от бизнесите си човек, започна да натиска публично ФЕД да започнат да свалят лихвите. Към края на 2018та явно под въздействието му, ФЕД започнаха процес по сваляне им. Октомври-Ноември се случи голяма разпродажба на активи, пазара падна доста в рамките на два месеца. Помня го много ясно, защото Амазон се търгуваше на изключително ниски нива тогава, което беше "нелогично". Естествено, този процес отне още около година и половина докато достигне кулминацията си през февруари 2020. Ковид бе просто искрата която запали  огъня, но даже да не беше той, пазара следваше неминуемо своя път. Ако се върнете назад, винаги в тези периоди е имало една такава искра, която срива колодата от карти. Та, ако просто сте си седяли пред екрана с лихвените проценти и сте били изолирани от новини,  то е можело да предвидите краша през 2001ва, през 2008ма, през 2020та, без въобще да знаете че има Дотком балон, Имотен балон, или идва Ковид...

За финал, една последна графика от ФЕД, която е като огледало на лихвените проценти, но която ясно показва абсолютно същия патерн. В нея може да видите, че когато дойде труден период, големите играчи търсят убежище което може да защити средствата им. Това убежище трябва да отговаря на много критерии-да е огромен пазар, да е ликвиден, да има институция която да стои зад него,... Един вид, да е сигурен и да може да поеме огромни парични маси. .. Това убежище се явява държавата с нейните облигации. Те са едно "нискодоходно", но за сметка на това едно от най-сигурните места да паркират техните огромни средства докато траят трудните времена. И, поне в последните големи кризи, това е бил начина за всички ония огромни корпорации, пенсионни фондове и прочие организации да запазят богатството си.

За финал, нищо от написаното тук не е инвестиционен съвет. Също така, нищо от това не означава че рецесията чука на вратата. Но, човек е хубаво да познава историята и процесите през които сме минали. Хубаво е да можем да държим няколко сценария в главите си, докато гледаме пътя пред колата. 

Честита Коледа и весела Нова година ви желая.