"The only Zen you can find on the tops of mountains is the Zen you bring up there"

HyperNormalisation е документален филм на Adam Curtis от 2016-та година. Заглавието не е случайно избрано. То идва от късния Съветски съюз и описва онова състояние, в което всички знаят, че системата не работи, но всички се държат така, сякаш е нормална — защото няма ясна алтернатива. Филмът прави опит да покаже как през последните десетилетия елити, институции и технологични системи постепенно са се отказали от опита да разбират и управляват сложната реалност — и вместо това са започнали да създават опростени версии на света, в които всички да „живеем“, въпреки че знаем, че не са истински. Ако очаквате да намерите в него тезата, че тайна група „дърпа конците“ в света, ще останете разочаровани. HyperNormalisation има много разклонения, някои от които са само загатнати, без да бъдат развити. На пръв поглед филмът изглежда хаотичен, липсват и доста наративи, които днес ни се струват очевидни. На мен лично обаче ми даде повод за доста размисли и ровене в различни исторически събития. Прия...

Ричард Филипс Файнман (1918–1988) е американски физик, един от най-ярките умове на XX век. Носител е на Нобелова награда за работата си върху квантовата електродинамика, създател на диаграмите на Файнман и легендарен преподавател в Caltech.  Но ако трябва да съм честен — това не е причината да пиша за него. Файнман ме привлече не с физичните си открития, а с начина си на мислене, който стои в основата на всичките му постижения. Файнман е роден в Ню Йорк, в семейство без академична претенциозност, но с огромна интелектуална свобода. Баща му, Мелвил Файнман е работил в бизнеса с униформи. И въпреки това, именно той оформя най-важния урок в живота на сина си. Има една случка в детството на  малкия Ричард, която направлява целия му живот след това. Сочейки някаква птица, той пита баща си: -Как се казва тази птица? Баща му назовава името на птицата на английски, италиански, японски… и после обяснява на малкия Файнман, че и мената не означават нищо.  По-важно е какво прави тази...

Денят в който човекът изобретява парната машина е преломен. Защото, въглищата вече не топлят само домове – те задвижват фабрики, влакове, цели градове. Това е моментът, в който човечеството се научава да превръща енергията в мащаб. Производството става по-евтино, по-бързо, по-надеждно, а с него неусетно се нарояват хиляди нови технологии. Иновациите не идват преди това, те идват след това. Докато осмисляте точно този първи абзац, рязко ще ви хвърля към 1865 година и английският икономист William Stanley Jevons, който публикува в книгата си "The Coal Question" следното наблюдение" "Колкото по-ефективно използваме даден енергиен ресурс, толкова повече от него консумираме общо." Това става известно като Парадоксът на Джевънс. С други думи казано, новите парни машини вече използват по-малко въглища за същата работа, но общото потребление на въглища не намалява. Напротив – расте. Колкото по-ефективни стават машините, толкова повече въглища се изгарят. Това откритие ...

  Всяка година, в последните минути преди настъпването на Новата година, президентът на Република България излиза с традиционно обръщение. Пет минути, в които чуваме познати думи за надежда, единство и бъдеще...  По Конституция, президентът трябва да бъде обединител на нацията — фигура, която стои над партийните разделения и говори от името на всички. Но, всички знаем каква е действителността.   Тази година реших да изпробвам AI като заместител на тази реч. Позволих си да направя комедиен вариант, който смятам би подхождал повече. Не ме разбирайте погрешно, тези плакати, този текст и видеото към него не целят да омаловажат институцията на президентството. Те не целят нищо. Представете си че гледате комедийно шоу, такова което ние за 36 години не посмяхме да направим. Не направихме, защото или смешките са изцяло насочени към една определена страна, или са преработени вицове от соца, или просто няма място в ефира за креативна комедия.  За тези които се вълнуват от проц...

 „World in My Eyes“ е опит за късометражен филм, създаден с помощта на AI-генерирани изображения, видео модели + класически монтаж. Историята тръгна от една моя идея, а разкадровката и визуалната структура бяха разработени с помощта на ChatGPT, който изгради последователността на сцените и всички промптове към AI моделите. Статичните ключови кадри бяха генерирани чрез Nano Banana Pro, които впоследствие бяха използвани за създаване на визуалната база на всяка сцена. Видеопрeходите между сцените бяха реализирани основно с Google Veo 3.1, който се справи блестящо с  по-голямата част от движението, трансформациите и движения на камерата. За два специфични кадъра, които Veo отказа поради ограничения в модела, използвах Kling 2.1 Master, който се справи отлично, макар че неговата сила е друга и не поддържа онези преходи които бях набелязал предварително. Визуално, филмът е осъществен изцяло в Higgsfield . Генерирал съм няколко сцени повторно, заради незадоволителен резултат, като о...

ДА ПОБЕДИШ БЕЗ ВОЙНА Историята на китайския ум — от Конфуций до Си Дзинпин „Познай себе си и света, и няма да се страхуваш от сто битки.“ — Сун Дзъ Китай не е просто държава. Той е цивилизация, която живее в свои собствени времеви ритми — по-бавни, по-дълбоки и по-трудни за разклащане от революциите и идеологиите на Запада. Докато Европейската история се движи в непрестанни избухвания — феодализъм, Ренесанс, Реформация, революции, империи, войни — китайската се движи като могъща река, която променя руслото си, но никога не пресъхва. Там, където Европа търси свобода, Китай търси ред. Там, където Западът търси промяна, Китай търси хармония. И това определя не само тяхната древна история, но и днешната им политика, икономика и култура. От Конфуций до Си Дзинпин, през войни, философи, търговски пътища, империи и революции — идеята е една и съща: Редът е по-важен от свободата, защото без ред няма живот. Тук ще се опитам да дам един поглед, един разказ за това как Китай печели — често без да...