Да започнем от фактите към ден днешен. Иран контролира Хормузкия проток. Не го е искал, не го е планирал — стигнал е дотук по силата на 120 години чужди решения, взети върху иранска земя и с ирански ресурси. Резултатът е следния: 39 километра вода, през която минава 20% от световния петрол и 17% от световния втечнен природен газ, и всичко това се намира под ефективния контрол на Техеран. Таксата за преминаване в момента е два милиона долара на кораб — не митническа такса, а такса за оцеляване, която Иран въведе след като Тръмп реши че тази битка ще е като онази с Венецуела. Да, ама не, както казваше великия Петко Бочаров. Всеки ден от началото на тази война, Доналд Тръмп обявява победа, докато дроновете продължават да летят. Каза неколкократно, че Иран го е търсил тайно за преговори, че са готови на сделка, какво ли още не. След всяка подобна изява, Иран незабавно опровергава. Видно е за целия свят, че Тръмп преговаря сам със себе си. Как се стига дотук не се обяснява с последните...
Тук споделям заглавия на филми, базирани на действителни истории от света на технологиите, иновациите и живота. Това не са просто биографии или технически разкази – това са художествени преразкази, които улавят човешката амбиция, грешки, пробиви и разочарования. Истории, които често не завършват така, както героите са си представяли – но именно в това се крие тяхната сила. Защото, както казваше Стив Джобс: „Можеш да свържеш точките само като погледнеш назад в миналото.“ Понякога тези точки са една провалена сделка, друг път – брилянтна идея, която идва твърде рано. Но зад всяка от тях стои нещо, което може да ни научи – за света, за предприемачеството и за самите нас. Да си на правилното място в правилното време е изключително важно. Но, още по-важно е да не спираш да гледаш напред – защото в технологиите, както и в живота, застоят е същото като изоставане.