"The only Zen you can find on the tops of mountains is the Zen you bring up there"

Моделите за генериране на видео, аудио, музика, снимки, транзишъни, ефекти и прочие, стават все по-добри. Ето един скромен експеримент на тема политическа сатира.  В случая, Бойко Борисов изпълнява рап песен, която е инспирирана от неговия политически живот.  Текст: Банкя… тишина… всичко започна от тук… [Verse 1] Роден между борове, въздух студен не говорех много, наблюдавах света около мен пазех мълчание, пазех и хора сянка зад гърба, когато беше тревога Видях как времето сменя лица едни си отиват, идват нови неща но аз стоя, не мърдам от поста дори когато всичко се разпада просто [Pre-Chorus] Четох Винету, научих закона силата идва, когато си сам на трона [Chorus] От Банкя тръгнах, пътят е дълъг строя магистрали през време и мъгла златото тежи, но не ме променя аз нося тежестта на цяла една страна От Банкя тръгнах, няма връщане назад сам срещу времето, сам срещу страх историята пише моето име дори когато всичко е прах [Verse 2] Нощем е тихо, мислите тежат спомените идват, но...

The White Lotus The White Lotus не е просто сериал. Това е огледало, поставено в стаята с изглед към рая – и отражението понякога е по-страшно от самия ад. Всеки сезон може да се интерпретира като алегория за седемте смъртни гряха. 

 Безусловният базов доход е една от най-обсъжданите икономически идеи на нашето време. В ерата на Изкуствения Интелект, който ще отнеме от плещите голяма част от работата която извършваме, човечеството е отправило вече реален поглед натам. Аргументите за въвеждането на този базов доход са силни: освобождава хората от екзистенциалния страх, позволява избор, намалява неравенството, дава сигурност в ерата на автоматизацията, и така нататък... Преди да продължим обаче в тази посока, спрете за секунда и се запитайте: ако утре всичките ви основни нужди бъдат покрити — храна, подслон, сигурност, какво бихте  правили с живота си?  Отговорът на този въпрос вече е бил тестван. В реална среда. С реални субекти. И резултатите са обезпокоителни.  Нарича се експеримент   Universe 25 .  Науката отдавна използва мишките като огледало на човешкото поведение. Не защото са идентични с нас, а защото са достатъчно сходни там, където има значение: в социалната динамика, в стреса...

 С годините натрупах много идеи, които стоят захвърлени в тетрадки, на компютъра, навсякъде. Идеи, които не стигнаха до реализация, защото зависеха от други хора, от екипи, от бюджети, от време.  От това дали някой ще повярва в тях достатъчно, за да се случат. Не се случиха не защото не вярвах в тях. Не защото не бяха добри. А защото изискваха сценаристи, оператори, монтажисти, техника, актьори. Процес. Колкото повече идеи се трупаха, толкова повече от тях не стигаха до реализация. Мечо Пух в действие. Днес това се промени. Да, точно днес. За първи път мога да взема една от онези идеи и да я разпиша докрай, защото вече имам ресурсите и инструментите да я създам сам. Да я видя. Да я чуя. И чак тогава да реша дали си е струвало. Идеите ми вече не чакат разрешение и не зависят от някой друг. Те са моя отговорност. Ако нещо не стигне до завършен продукт, отговорността е изцяло моя. Нямам оправдания. И ето ме,  заровен в стари идеи, които започвам да пресъздавам. Не очакв...

Това са малка част от моите фаворити в сферата на киното. Един съвет от мен, никога не гледайте дублирани филми. Киното се гледа в оригинал, само така можете да усетите истинската магия...

Днешната приказка за Златокоска започва с отпадането на златния стандарт през 1971 г. Тогава Ричард Никсън не просто „освобождава“ долара от златото, той подписва развода между тях. Никсън подава оставка. Вице-президентът Джералд Форд поема временно властта, но истинската смяна в курса идва с избора на Джими Картър — един от най-достойните президенти в историята на САЩ.  Обсебен от идеята да върне доверието в системата, той взема решение, което знае че ще му струва политическата кариера: назначава Пол Волкър за председател на Федералния резерв. Волкър вдига лихвите до нива, които чупят икономиката, но спасяват доверието. Безработицата расте, рецесията е тежка, натискът е огромен. Картър знае, че ще загуби следващите избори, но не се поддава на личната изгода – избира нацията и нейния дългосрочен просперитет. А, за да се разбере колко безкомпромисен е Пол Волкър, е достатъчно да си представим контекста: в момент на двуцифрена инфлация и обществен натиск той застава пред американския...

Тия дни се замислих, че има нещо парадоксално в начина по който говорим за технологичната революция в момента. От една страна, тя е безспорна, изкуственият интелект е феноменален напредък, не ме разбирайте погрешно. Развиваме се, автоматизираме, оптимизираме, правим повече с по-малко, разполагаме с инструменти, които ни дават достъп до цялата налична информация откакто сме се превърнали в мислещи същества. От друга, когато се опитаме да я погледнем не като инженери, а като общество, започват да излизат странни пукнатини. Замислям се дали не сме в парадоксална ситуация, в която революцията наистина се случва, но бъдещето е абсолютно неясно и не толкова розово, ако вземем че объркаме посоката.  За да разберем защо този парадокс не е само технологичен, а обществен, нека да започнем от най-базовата рамка в която живеем, а именно държавата. От територията в което се налага да живеем, да просперираме, да иновираме, да съществуваме. Та, какво всъщност е държавата? В най-опростен вид държа...