Моменти

 Затрупан съм с техника за снимане, а реално снимам рядко. Не защото не ми се снима, а защото снимането е дълъг процес. 

Не може да помъкнеш всичко ей така със себе си на разходка, нали. Да не говорим че снимането "професионално" изисква подготовка, избор на субект-обект, локация, време, точно кои обективи, дрон и микрофони ще ми трябва ли... Да не споменавам за недолюбваната от мен част по монтажа, в която ми се ще просто да имам бюджет и кротко да се настаня до монтажист, на който да давам инструкции... И, докато просто времето минава в неснимане, покрай мен винаги има интересни места, случки, нещо което ми грабва окото. Там съм, а не съм там от гледна точка на снимащия. От друга страна, даже да имам техниката с мен, ако снимам нещото, то няма да го усетя, защото ще съм внимавал за настройките на камерата, за баланса на бялото, за броя фреймове, за бла-бла... Та, освен че говоря как ми се снима, нищо не правя. За това, реших и подарих част от техниката си на един човек, който ми е много близък, и който за разлика от мен снима. Така постигнах две неща за мен. Едното е да направя по-лесен живота на един снимащ човек, и по-важното, да накарам себе си да не мисля толкова за техниката, а за онова което искам да правя, а именно да снимам. Да снимам всичко онова, което ми попада пред погледа, без да го режисирам. Ето го и него. За вас може да е нищо, но за мен е много. Бил съм там, видял съм нещо, снимал съм го. Просто един човек, един телефон, няма клапи, няма начало и край, просто моментите от живота...

ps -  Снимката в началото е пример за темата тук. Знаех че искам да направя точно такава дълга експозиция. Избрах този мост, защото много ми хареса като локация, но реално "красотата" му тук не се вижда. По-късно в годините видях няколко музикални клипа снимани на него, като режисьорите им явно са търсили по-добре от мен ефекта на мястото. Та, след работа, помъкнах техниката, взех сина ми, който тогава бе на 8, за да ми помага като се развихря с бенгалския огън. Отидохме с колата, а там ни чакаше мъгла, което не бях предвидил, но пък беше още по-яко. Та, защо ви разказвам тази история. За да ви покажа колко време, подготовка и непредвидени неща могат да изникнат за направата на една-единствена снимка, която на всичкото отгоре бе просто едно мое хрумване. А, сега си помислете колко време и ресурси би отнело да снимате видео, на същия мост, със същото задание.