In-Q-Tel, или как шпионажът стана venture capital

 Да започнем днешната приказка ударно. А, какво по-ударно от атомната бомба. Тя е плод на така наречения "Проект Манхатън", струва около 2 милиарда долара, ангажирани са над 130 000 души и  десетки частни компании като подизпълнители, но идеята, парите и решенията идват от държавата. Това е моделът, по който САЩ действат до края на студената война. Ако имат нужда от нещо критично важно, не чакат пазара да го измисли, поръчват го. Интернет например започва като ARPANET, проект на DARPA - военната изследователска агенция на САЩ. GPS е също военна технология. Полупроводниковата индустрия е субсидирана от правителствени програми. Не пазарът, а Пентагонът решаваше накъде ще върви иновацията. 

През 90-те тази логика се обръща и центърът на технологичната гравитация се измества към Silicon Valley. Компании, управлявани от студенти в гаражи, започват да разработват технологии, до каквито Пентагонът няма допир. ЦРУ осъзнава, че изостава от пазара и тогавашният директор Джордж Тенет взема неочаквано решение. През февруари 1999 г. ЦРУ регистрира In-Q-Tel, независим нестопански венчър фонд, чиято цел е да открива и финансира технологии, полезни за националната сигурност. Някой в ЦРУ явно е имал чувство за хумор, защото името на фонда е пълно с препратки. Q е гения по технологии от филмите за Джеймс Бонд. Това е човекът, който снабдява агента с всичките му джаджи. "In" идва от intelligence. "Tel" — от telecommunications. In-Q-Tel официално не е собственост на ЦРУ. Финансира се предимно чрез договори с правителствени агенции, но структурата е частна, като може да привлича предприемачи и да сключва сделки без бюрократично забавяне. 

Ранните им инвестиции покриват бази данни, картографски системи и анализ на данни. Сред тях е Keyhole, малка компания за геопространствени данни, финансирана от In-Q-Tel в началото на 2000-та година, която впоследствие е придобита от Google и се превръща в Google Earth. Разузнавателна картографска технология, разработена с държавни пари, стига до джоба на всеки потребител на смартфон, а това е може би най-чистата илюстрация на логиката зад фонда. С времето портфолиото се разраства към изкуствен интелект, кибербезопасност, сателитни технологии и автономни системи. Сред компаниите, преминали през In-Q-Tel, е и Palantir Technologies, основана от Питър Тийл и Алекс Карп. Първоначално се финансира почти изцяло от самия Тийл, но около 2005-та, получава около 2 милиона долара от фонда, онзи същия. Сумата е малка, но символиката е ясна. Palantir получава нещо по-ценно от парите, а именно легитимност и директен достъп до проблемите, които ЦРУ и ФБР не могат да решат сами. Днес всички знаят кои са Palantir, а компанията е оценена на над 250 милиарда долара, надминавайки Lockheed Martin и General Dynamics по пазарна капитализация.

Ако следите портфолиото на In-Q-Tel, може да забележите че те влизат винаги много в началото, и доста често излизат преди компаниите да станат публични даже, което нееднозначно говори, че идеята на фонда не е концентрирана в преследване на печалбата. Фондът е проектиран да купува влияние върху посоката на иновацията. Да бъде в стаята, когато се вземат технологичните решения, а не след това. Разликата между двата модела е като разликата между това да четеш книга, след като е публикувана, или да редактираш ръкописа.

И така, фондът е основан през февруари 1999. Две години по-късно се случва нещо, което ще промени завинаги начина по който разузнаването гледа на финансовите пазари и те ще влязат в полезрението им. 

На 6 септември 2001 г. ,пет дни преди атентатите на кулите близнаци, на Чикагската борса е регистриран необичаен скок в обема на put опции върху UAL Corporation, компанията-майка на United Airlines. Това са близо 100 пъти над нормата, 2,000 контракта срещу скромните 27 в предишния ден. На 10 септември, ден преди атентатите, подобна аномалия се появява  ѝ при American Airlines, 4,516 put срещу 748 call опции, съотношение 6:1, в ден без никакви новини за компанията, без движение в цената, без видима пазарна причина. Put опциите са финансови инструменти, печелещи при спад на цената на акцията, или иначе казано, залози, че компанията ще загуби стойност. 

Историята с отвлечените и използвани като оръжия самолети я знаете, а SEC започва официално разследване на следващия ден, 12 септември 2001 г. То обхваща над 9.5 милиона сделки в шест индустриални сектора — авиокомпании, застрахователни компании, финансови институции, отбранителни компании, всички за периода от 20 август до 11 септември. Освен SEC, участват още ФБР, ЦРУ, борси от цял свят. Официалното заключение е категорично: "We have not developed any evidence suggesting that those who had advance knowledge of the September 11 attacks traded on the basis of that information." С други думи, 9/11 Commission потвърждава: изчерпателните разследвания не са открили доказателства, че някой с предварително знание е търгувал въз основа на него. Конкретният скок на 6 септември в UAL опциите е проследен до един американски институционален инвеститор без никаква връзка с Ал-Кайда, купил 95% от позицията като част от стратегия, включваща и покупка на 115,000 акции в American Airlines. Скокът при American Airlines на 10 септември е проследен до конкретен инвестиционен бюлетин, изпратен по факс до абонатите в неделя, 9 септември.

Тук обаче историята не свършва, тя само се усложнява.

 На 29 септември 2001 г. "San Francisco Chronicle" отбелязва, че около 2.5 милиона долара от печалби по UAL опциите така и не са потърсени от сметките в Чикагската борса. По-късно, "The Independent of London" добавя друг интересен факт - брокерската банка, чрез която е преминала голяма част от тази търговия, до 1998 г. е ръководена от Алвин Кронгард. Това е същият човек, който към момента на атентатите изпълнява длъжността изпълнителен директор на ЦРУ. Банката фигурира във връзка с разследвания за предполагаема търговия с вътрешна информация, но официалната позиция по всички изнесени факти остава: няма доказани престъпления.

В средата на XX век, икономистът Фридрих Хайек формулира идеята, че пазарите обобщават знанието на милиони индивиди по начин, по който никоя централна институция не може. Цените не са просто числа — те са сигнали, кодиращи информация, която никой поотделно не притежава изцяло. DARPA решават да проверят дали това важи и за геополитиката много преди атентатите на кулите близнаци. През май 2001, агенцията стартира Policy Analysis Market в рамките на по-широката програма FutureMAP. Идеята е проста: prediction market, в който специалисти залагат реални пари върху вероятността от геополитически събития — преврати, кризи, конфликти. Моделът не е измислен от нулата; пазари от същия тип вече са предсказвали изборни резултати по-точно от социолозите. 

Проектът никога не стига до публиката, защото на 28 юли 2003 г. сенатори го представят пред медиите като "борса за терористични атаки и политически убийства.", а на следващия ден Пентагонът обявява закриването му. Е, днес имаме Polymarket, нали не сте забравили. Последните месеци там имаше доста интересни залагания. През декември 2025 американски войник открива акаунт в платформата и залага $34,000 точно на датата, на която американски специални части ще отвлекат венецуелския президент Мадуро от Каракас. Прибира $436,000. Арестуван е. Малко по-късно, докато Тръмп публикува загадъчното "a whole civilization will die tonight", на платформата са направени 413 милиона залога за над 100 милиона долара около въпроса дали ще изпрати войски в Иран. А синът му, Доналд Тръмп-младши, е инвеститор в Polymarket и платен съветник на директния ѝ конкурент Kalshi. Policy Analysis Market е мъртъв, да живее Polymarket.

Историята на ЦРУ и In-Q-Tel е разказ за промяната в начина, по който работи властта. Логиката на директния контрол се премества към това, че ранното присъствие е по-ценно от собствеността. Разузнавателната общност не контролира Silicon Valley, но е в нея достатъчно рано, за да може посоката на иновацията да бъде повлияна. Когато In-Q-Tel инвестира 2 милиона долара в Palantir — сума, незабелязвана от повечето venture capital фондове, те не купуват компанията, а достъп до нейното развитие. Купуват право на глас в стаята, където се вземат технологичните решения.