"The only Zen you can find on the tops of mountains is the Zen you bring up there"

Преди около седмица в npj Drug Discovery, издание на Nature, едно от най-престижните научни списания в света, излезе статия , която премина почти незабелязано покрай новините за AI. Без фанфари, без пресконференция, без Илон Мъск да туитва за нея. А може би е по-важна от повечето неща, за които сме чували през последните години. Казва се MAMMAL. И ако работи така, както авторите твърдят, може да промени медицината фундаментално. Защо правенето на лекарства е почти невъзможно Представете си, че работите десет години по нещо. Харчите милиарди долари. И в края на краищата има 90% вероятност да сгрешите. Точно толкова е провалът при разработката на нови лекарства. От момента, в който учените намерят обещаваща молекула, до момента, в който тя мине през клинични изпитвания и получи одобрение — девет от десет се проваляват. Не защото учените са некомпетентни. А защото тялото е невероятно сложна система и ние все още не я разбираме напълно. За да разберете защо, трябва да знаете малко биология...

Днес, в 10:30 ч. ET Комитетът по банково дело на Сената провежда официален markup — законодателно разглеждане на Digital Asset Market CLARITY Act , законопроекта за пазарна структура на дигиталните активи, заседнал в комитета от януари насам. Това не е поредното изслушване. Markup е моментът, в който се гласуват промени и законопроектът официално се придвижва напред, или пък не. Той е най-важното събитие в американската крипто политика от юли 2025 г. насам, когато Камарата на представителите гласува CLARITY Act с 294 гласа.  Пазарите следят с нетърпение. Polymarket в момента дава 72% вероятност законът да бъде подписан през 2026 година — сигнал, че инвеститорите очакват напредък, но знаят, че не е гарантирано Какво всъщност е CLARITY Act и защо съществува Името не е случайно. CLARITY е акроним, но и метафора — закон за яснота в индустрия, която повече от десетилетие работи в регулаторна сива зона. Целта му е да дефинира ясни граници на юрисдикция между Комисията по ценни книжа и бо...

 Да започнем днешната приказка ударно. А, какво по-ударно от атомната бомба. Тя е плод на така наречения "Проект Манхатън", струва около 2 милиарда долара, ангажирани са над 130 000 души и  десетки частни компании като подизпълнители, но идеята, парите и решенията идват от държавата. Това е моделът, по който САЩ действат до края на студената война. Ако имат нужда от нещо критично важно, не чакат пазара да го измисли, поръчват го. Интернет например започва като ARPANET, проект на DARPA - военната изследователска агенция на САЩ. GPS е също военна технология. Полупроводниковата индустрия е субсидирана от правителствени програми. Не пазарът, а Пентагонът решаваше накъде ще върви иновацията.  През 90-те тази логика се обръща и центърът на технологичната гравитация се измества към Silicon Valley. Компании, управлявани от студенти в гаражи, започват да разработват технологии, до каквито Пентагонът няма допир. ЦРУ осъзнава, че изостава от пазара и тогавашният директор Джордж Тене...