Човекът между Бога и Машината

 „Знаем звука от пляскането на две ръце. Но какъв е звукът от пляскането с една ръка?“

Този коан на Хакуин Осьо удря право в самото сърце на нашата увереност в познанието. Не бих искал да задълбавам в тълкувания – интернет изобилства от тях. Но ако все пак търсите отправна точка, прочетете Селинджър. 

Питате ли се как стигнахме дотук? Питате ли се накъде отиваме? Никой не знае със сигурност. Никой не може да предвиди бъдещето, въпреки че сме обсебени от опити да го моделираме. В момента изкуственият интелект е на мода – приписваме му мъдрост, далновидност, „съзнание“. Но ИИ не е човек. Той борави с факти, с данни. Ние боравим с идеи. От същите факти ние не просто изчисляваме – ние мечтаем. И грешим. Но грешим по човешки, със смисъл.

Jacque Fresco, в лекцията си “What the Future Holds Beyond 2000”, задава смущаващи въпроси, на които нямаме готови отговори. Той поставя под съмнение устоите на съвременната икономическа система, изтъквайки, че парите и собствеността са се превърнали в бариери пред напредъка. Вместо общество, водено от печалба, Fresco предлага свят, ръководен от науката, технологиите и нуждите на човека – ресурсно-базирана икономика. В нея машините освобождават хората от рутината, а рационалното управление на ресурсите заменя пазарната борба. Проблемите, които той очертава – климатична криза, социално неравенство, войни за ресурси – звучат болезнено актуално и днес. Но Fresco не предлага утопия, а алтернатива, в която технологията не служи на капитала, а на хората.

А сега си представете бъдещето. Представете си човешката раса, която е достигнала до момент, в който може да създава планети, черни дупки, фотони… Представете си, че ние не просто се адаптираме към Космоса – ние го създаваме. Самото пространство-време – като продукт на човешко въображение.

'Бог е мъртъв' – каза Ницше. А ние – какво ще създадем на негово място?

За да си отговорим на този въпрос, може би е добре да тръгнем от очевидното – че процесите се извършват от хора. А хората имат нужда от смисъл. От мотивация.

Или както отново ни напомня Ницше:

„Имаш ли своето „защо“ в живота, ще можеш да понесеш почти всяко „как“.

За финал – Слави Стоев се опитва да даде ясен отговор на онова, което задвижва самия смисъл на нашето съществуване.