Пропускане към основното съдържание

Walking In My Shoes

  Музиката вероятно е най-великото творение на човека. Тя просто докосва. Кара те да настръхнеш. Да забравиш къде си. Да се разпаднеш и събереш наново. В тази връзка, сега ви представям една велика песен, в няколко варианта - Walking In My Shoes на Depeche Mode. 



Помня когато излезе този толкова закъснял и дългоочакван албум - Songs of Faith and Devotion . Помня големия шок за нас, защото момченцата с къси коси, изпълняващи мелодични ню-уейв мелодии се появиха като  бунтари с рок елементи, с истински барабани на сцена и татуиран отгоре до долу фронтмен с дълга коса. Помня великото турне, заснето от колоса Антон Корбин, автор на голяма част от клиповете на групата през годините. Помня как след турнето Алан напусна изтощен и огорчен от непризнаването на огромния труд който беше вложил през годините. Алан, скромното момче в ъгъла, "виновно" за великите аранжименти на групата. Човекът който "обличаше" в прекрасни форми идеите на Мартин Гор. Музикантът, който промени изяло структурата на песента с която покориха света -  "Enjoy the Silence". За да разберете всички роли в тази песен и група, нека започнем от текста на Дейв. Текст, изцяло повлиян от наркотиците, от неговата известност, от онези библейски мъки, които са валидни за всички, независимо от ранга в обществото. 

“Now I'm not looking for absolution / Forgiveness for the things I do”

“Forbidden fruits for me to eat”

"My case is easy to see"

"But before you come to any conclusions / Try walking in my shoes"

Сега, нека минем към демото – първичната музикална идея на Мартин Гор, в която още няма драматизма на финалния вариант, но вече усещаме болката. Музикалната  идея с която той облича този душевен ад на лирическия герой:

След текста и мелодията, нека се отправим към гениалния аранжимент на Алан и последвалия финален вариант в албума:

Следва едно концертно изпълнение в Берлин без Алан вече:

За финал един техен опит с оркестър:

Последното ми напомня на времената когато MTV бяха наистина музикална телевизия и продуцираха един от най-великите формати - "Unplugged". 

Напомня ми на трите албума, с които ще запомня тази група:

Violator -албумът с който се доказаха като музиканти. Албумът, който ги изстреля към звездите.
Songs of Faith and Devotion – кулминацията, бурята, трансформацията. Албумът с главна буква, пикът на тяхната кариера
Ultra – красиво, меланхолично сбогуване с една епоха.

За съжаление, без Алан нищо не е същото - за тях, за мен, за музиката. Без Алан, никога няма да има Try walking in my shoes...


Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закон на Фъргюсън или когато разходите по лихвите по дълга надвишат военните разходи

  Покрай Тръмп и феноменалното му начало на втория мандат се замислих за много неща. Едно от най-важните е, защо точно сега САЩ се сетиха да се борят със своята задлъжнялост. Вярно, че доближават 120% дълг към БВП, ама тези цифри не растат от вчера. Та, нека започнем от там, че рецесията която чука на вратата в САЩ е процес, който се виждаше с просто око за всеки който следи лихвените проценти. В тази връзка, нека погледнем текущото състояние на великата държава. През първите седем месеца на фискалната 2024 г., разходите на САЩ за лихви достигнаха $514 млрд., надминавайки военните разходи от $498 млрд. ​ Това е първият път в историята на САЩ, когато разходите за лихви надхвърлят тези за отбрана! Ето тук идва и законът на Фъргюсън, който гласи че: "Всяка велика сила, която харчи повече за обслужване на държавния си дълг (лихви), отколкото за военна отбрана, рискува да престане да бъде велика сила.“​ Корелацията  между фискалната устойчивост и военната мощ ...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Рецесия или да

  Колкото ѝ странно да ви звучи, лихвата е в основата на всичко в този свят от време оно. В началото, хората са извършвали неволно някаква размяна на стоки, като са определяли стойността на разменянето чисто субективно. Кой каквото, ѝ както е смятал за ценно. Неслучайно конкистадорите са изнесли купища злато заменяйки някакави стъкълца и безмислени предмети за тях. Естествено, не се е минало без бой и пукотевица, и падането на цели империи под дулото на шепа оръжия, но това е друга тема. Идеята е, че ако искате да разберете как работи икономиката независимо от строя, трябва да започнете от лихвата и нейната роля. Най-простото обяснение защо лихвите стоят в дъното на цялата работа е, защото всеки бизнес се нуждае от капитал с който да започне да развива своята дейност. Капитала в повечето случаи е пари, но даже да не е, той е нещо което може да заемете от някой който го притежава, срещу съответната лихва или възнаграждение. Сега, няма да се спираме на парите, защото те са много голя...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Макиавели - Владетелят

 Вчерашната среща между Зеленски, Тръмп и Ванс бе невиждано в новата история на дипломацията събитие. Накара много хора да се замислят, да вземат страна, да пишат и споделят мненията си. Макар да имам мнение, си давам сметка че то е просто мнение. Нашите мисли по въпроса са пречупени през нашите емоции и знания. И, ако емоционалното ни състояние е нещо което не управляваме съзнателно, и е изградено с възрастта ни, то знанията на всички ни не покриват цялата фактология, и ние се опираме на това което сме прочели и осмислили. В тази връзка, реших да прочета отново "Владетелят" на Макиавели, в който той умело излага принципите на държавността, на лидерството, на преговорите, на управлението на една държава… Голяма част от тези мисли са валидни ѝ до днес, и горещо препоръчвам книгата на всеки, който се вълнува от предприемачество, от управление, от държавност. Тук си позволих да извадя няколко цитата, които в момента са ми направили впечатление.    1. "Греши оня, който ми...
Публикуване на коментар
Прочетете още