Walking In My Shoes

  Музиката вероятно е най-великото творение на човека. Тя просто докосва. Кара те да настръхнеш. Да забравиш къде си. Да се разпаднеш и събереш наново. В тази връзка, сега ви представям една велика песен, в няколко варианта - Walking In My Shoes на Depeche Mode. 

Помня когато излезе този толкова закъснял и дългоочакван албум - Songs of Faith and Devotion . Помня големия шок за нас, защото момченцата с къси коси, изпълняващи мелодични ню-уейв мелодии се появиха като  бунтари с рок елементи, с истински барабани на сцена и татуиран отгоре до долу фронтмен с дълга коса. Помня великото турне, заснето от колоса Антон Корбин, автор на голяма част от клиповете на групата през годините. Помня как след турнето Алан напусна изтощен и огорчен от непризнаването на огромния труд който беше вложил през годините. Алан, скромното момче в ъгъла, "виновно" за великите аранжименти на групата. Човекът който "обличаше" в прекрасни форми идеите на Мартин Гор. Музикантът, който промени изяло структурата на песента с която покориха света -  "Enjoy the Silence". За да разберете всички роли в тази песен и група, нека започнем от текста на Дейв. Текст, изцяло повлиян от наркотиците, от неговата известност, от онези библейски мъки, които са валидни за всички, независимо от ранга в обществото. 

“Now I'm not looking for absolution / Forgiveness for the things I do”

“Forbidden fruits for me to eat”

"My case is easy to see"

"But before you come to any conclusions / Try walking in my shoes"

Сега, нека минем към демото – първичната музикална идея на Мартин Гор, в която още няма драматизма на финалния вариант, но вече усещаме болката. Музикалната  идея с която той облича този душевен ад на лирическия герой:

След текста и мелодията, нека се отправим към гениалния аранжимент на Алан и последвалия финален вариант в албума:

Следва едно концертно изпълнение в Берлин без Алан вече:

За финал един техен опит с оркестър:

Последното ми напомня на времената когато MTV бяха наистина музикална телевизия и продуцираха един от най-великите формати - "Unplugged". 

Напомня ми на трите албума, с които ще запомня тази група:

Violator -албумът с който се доказаха като музиканти. Албумът, който ги изстреля към звездите.
Songs of Faith and Devotion – кулминацията, бурята, трансформацията. Албумът с главна буква, пикът на тяхната кариера
Ultra – красиво, меланхолично сбогуване с една епоха.

За съжаление, без Алан нищо не е същото - за тях, за мен, за музиката. Без Алан, никога няма да има Try walking in my shoes...