Радиоточка 2

Радиоточка 2 не е просто подкаст, това е част от компания, в която екипа се е съсредоточил към помощ и консултация на фирми и екипи от IT сферата чрез soft skills методи. Аз съм много далеч от тази сфера, но подкаста им разисква реални ситуации и интересни теми от света на бизнеса. Тук съм избрал моите топ 3 епизода, които горещо препоръчвам.

Един епизод за менторството, за развиването на екипа, за предаването на знания. Един епизод с феноменалния Калоян Цветков. Под повърхността на темата се крие една по-библейска и философска тема, а именно, темата за това че:

Цял живот се учим как да взимаме, но не и как да даваме

От мига, в който се появим на този свят, сме поставени в ролята на получатели. Като деца сме зависими – от грижата на родителите, от вниманието на учителите, от защитата на обществото. Научаваме се да търсим, да очакваме, да приемаме. И така започва един дълъг живот, в който фокусът все по-често е върху това какво можем да вземем, не какво можем да дадем.

Уроците на детството: Аз имам нужда

Детето се учи, че когато плаче – получава внимание. Когато поиска – получава играчка. В повечето случаи това е напълно естествено. Но малко внимание се обръща на обратното: че то може да даде нещо – усмивка, помощ, топлина. Емпатията, щедростта, съпричастността се възприемат като „допълнителни“ умения, а не като фундаментални основи на човешкия характер.

Образованието: Научи, за да вземеш

Училището не променя особено посоката. Там се учим, за да получим – оценка, признание, диплома, по-добро бъдеще. Състезателният дух често измества колективното усилие. Съучениците са конкуренти, не сътрудници. Малцина са онези учители, които ни подтикват да учим не заради себе си, а заради това, което можем да дадем чрез знанието – вдъхновение, решение на проблем, по-добър свят.

Работният свят: Какво ще получа за труда си?

Следва работата – в която първият въпрос често е: "Колко ще ми плащат?" И това не е меркантилност, а просто продължение на парадигмата, в която сме възпитани. Работим, за да вземем. Да получим заплата, позиция, влияние. Малцина задават друг въпрос: Какво давам с труда си? Кого облагодетелствам? Как допринасям?

Даването като сила

Истинската зрялост започва, когато осъзнаем, че стойността ни не се измерва с това, което взимаме, а с това, което даваме. Да дадеш не значи да загубиш. Напротив – щедростта е акт на сила. Само този, който има нещо вътре в себе си, може да го сподели. Само пълната чаша прелива.

Обратният път: Учене да даваш

Може би е време да обърнем перспективата – да учим децата си не само как да търсят успех, а как да дават стойност. Да насърчаваме младите да не гонят само признание, а да търсят принос. Да създадем култура, в която великите хора не са тези, които са натрупали най-много, а тези, които са оставили след себе си най-много, а Калоян е точно такъв човек, даващ. На мен лично той е дал много, за което все още не съм му се отблагодарил. Освен това, Калоян е винаги позитивен, винаги намира онази пътека на неконфронтация, на изразяване на мнение чрез мажорни доводи. Бъдете смели, умни, даващи... Бъдете Калоян. 

Ако се вълнувате от управление на екипи, начин на комуникация, валидиране и решаване на проблеми, взимане на решение, прехвърляне на отговорност, ... това е прекрасен разговор по темите. Най-впечатляващо за мен е, че госта - Стефан Добрев използва много примери от ежедневието, и достатъчно аргументирано валидира постигнатите резултати. Приятно слушане.

През цялото време, докато слушах този епизод, в съзнанието ми изплуваха безброй ситуации – такива, на които съм бил просто свидетел, и други, в които съм бил дълбоко замесен. Работил съм в голяма корпорация, управлявал съм хора и процеси, но също така съм бил и от другата страна – управлявали са мен и моите проекти и работа. И все още понякога се чудя, как изобщо някои компании оцеляват. Как голяма част от ръководствата често не разбират нещо много просто: че не се изискват героични усилия, а просто малко посока и човещина. Че, парите не са най-важното - Отношението е. И, ако намериш точните хора, най-смисленото нещо което можеш да направиш като лидер е, да им дадеш пространство и доверие. Да слушаш, не да командваш.

Стив Джобс го беше казал точно: „Ние не наемаме умни хора, за да им казваме какво да правят. Ние ги наемаме, за да ни кажат те какво да правим.“ 

И наистина, понякога "да управляваш" означава просто да не пречиш на онези, които могат да вършат нещата по-добре от теб. Защото, процесите не са самоцел: