Пропускане към основното съдържание

Разочарованието е плод на погрешни очаквания

 Разочарованието е чувство което съпътства целият ни живот. То е плод на изграждане на очаквания. Не бихме могли да си поставяме цели без никакви очаквания. Колкото по-зряла оценка имаме за света, толкова по-реалистични би следвало да бъдат очакванията ни. Оттам, толкова по-малко бихме изпитвали разочарование, защото ще сме вкарали в упражнението "всички" възможни сценарии за развитие на дадена ситуация. Не е случайно, че всички е в кавички, защото както казваше Дюи от сериала „Малкълм“ – „ Не очаквам нищо и пак съм разочарован“...

В света на инвестициите, много хора се разочароват, защото имат  очаквания, които следват само кривата на забогатяване и печалба. Всъщност, няма добър инвеститор, спекулант, трейдър, който да влиза в позиция, без да е калкулирал точно обратната страна на развитие - Загубата. Едно от най-важните неща в инвестирането е, да мислите какво бихте загубили ако нещата не се развият според очкавнията ви. Този наин на мислене ще доведе до по-смислени решния, неимпулсивни покупки и продажби. Това е началото на риск-мениджмънта. Погрешна е представата за инвестиране без загуби. Те са част от играта, запомнете го. А, играта ще е успешна за вас, ако се научите да калкулирате загубите си и да излизате рано от тях. Всички успешни инвеститори имат загуби. Разликата между тях и останалите не е в липсата на такива, а в очкването им и в предварително изготвен план за излизане при такива обрати. При суинг-трейдинга, едни от най-успешните трейдъри имат максимум 30% успешни сделки. Останалите 70% са завършили със загуба за тях. Но, когато загубите са ограничени до много малък процент от портфолито, малкия брой печеливши позиции ви позволяват да увеличите портфолито си. Проста математика, или просто математика.


След този дълъг преамбюл, ви давам един прекрасен епизод по темата, в който Vitaliy Katsenelson разглежда стоицизма в инвестирането. Приятно гледане, макар слушане с разбиране да е нещото на което да наблегнете повече в случая:


Коментари

Популярни публикации от този блог

Закон на Фъргюсън или когато разходите по лихвите по дълга надвишат военните разходи

  Покрай Тръмп и феноменалното му начало на втория мандат се замислих за много неща. Едно от най-важните е, защо точно сега САЩ се сетиха да се борят със своята задлъжнялост. Вярно, че доближават 120% дълг към БВП, ама тези цифри не растат от вчера. Та, нека започнем от там, че рецесията която чука на вратата в САЩ е процес, който се виждаше с просто око за всеки който следи лихвените проценти. В тази връзка, нека погледнем текущото състояние на великата държава. През първите седем месеца на фискалната 2024 г., разходите на САЩ за лихви достигнаха $514 млрд., надминавайки военните разходи от $498 млрд. ​ Това е първият път в историята на САЩ, когато разходите за лихви надхвърлят тези за отбрана! Ето тук идва и законът на Фъргюсън, който гласи че: "Всяка велика сила, която харчи повече за обслужване на държавния си дълг (лихви), отколкото за военна отбрана, рискува да престане да бъде велика сила.“​ Корелацията  между фискалната устойчивост и военната мощ ...

Рецесия или да

  Колкото ѝ странно да ви звучи, лихвата е в основата на всичко в този свят от време оно. В началото, хората са извършвали неволно някаква размяна на стоки, като са определяли стойността на разменянето чисто субективно. Кой каквото, ѝ както е смятал за ценно. Неслучайно конкистадорите са изнесли купища злато заменяйки някакави стъкълца и безмислени предмети за тях. Естествено, не се е минало без бой и пукотевица, и падането на цели империи под дулото на шепа оръжия, но това е друга тема. Идеята е, че ако искате да разберете как работи икономиката независимо от строя, трябва да започнете от лихвата и нейната роля. Най-простото обяснение защо лихвите стоят в дъното на цялата работа е, защото всеки бизнес се нуждае от капитал с който да започне да развива своята дейност. Капитала в повечето случаи е пари, но даже да не е, той е нещо което може да заемете от някой който го притежава, срещу съответната лихва или възнаграждение. Сега, няма да се спираме на парите, защото те са много голя...

Макиавели - Владетелят

 Вчерашната среща между Зеленски, Тръмп и Ванс бе невиждано в новата история на дипломацията събитие. Накара много хора да се замислят, да вземат страна, да пишат и споделят мненията си. Макар да имам мнение, си давам сметка че то е просто мнение. Нашите мисли по въпроса са пречупени през нашите емоции и знания. И, ако емоционалното ни състояние е нещо което не управляваме съзнателно, и е изградено с възрастта ни, то знанията на всички ни не покриват цялата фактология, и ние се опираме на това което сме прочели и осмислили. В тази връзка, реших да прочета отново "Владетелят" на Макиавели, в който той умело излага принципите на държавността, на лидерството, на преговорите, на управлението на една държава… Голяма част от тези мисли са валидни ѝ до днес, и горещо препоръчвам книгата на всеки, който се вълнува от предприемачество, от управление, от държавност. Тук си позволих да извадя няколко цитата, които в момента са ми направили впечатление.    1. "Греши оня, който ми...