Това е от ония невероятни истории, които започват "простичко", и колкото повече се развиват, толкова повече различни варианти за грандиозен финал имат.
Така започна и моето откритие на тази история. Тубата знае за мен че освен финансите съм любител на видеа за музика и ремонт на къщи. В тази връзка, сред предложенията им попада едно интервю на Vanilla Ice. Аз не съм любител на рапа, но знаех за него че се занимава с имоти, пък и е добре човек да занимава ума си с различни неща, та реших да изгледам този един час. Уникални истории разказва този човек. Една от тях е за това, как стига до момента за закупуването на правата върху "Under Pressure" на Queen. (Queen държат първото място за мен в категорията "най-тъжна песен" с Who Wants To Live Forever). Друга история на ванилосладоледовия човек е за връзките му с мафията и запознанство му лично с Пабло Ескобар. Ако ви е станало интересно, може да изгледате интервюто, защото след това се прехвърляме на главната тема тук.
Главната тема идва със споменаването на "Операция Одеса". Има документален филм по случая който е наличен в платформата на Амазон, но предполагам че ако историята ви развълнува ще намерите начин да го гледате и от друго място. Става дума, не за онази "операция Одеса" от втората световна война чиято цел е била да помогне на обявените за военнопрестъпници, офицери и функционери на Райха да напуснат тайно Европа за да избегнат правосъдието. Става дума за това, как падането на съветския режим позволява на мафията в латинска Америка да договори закупуването на подводница от СССР с която да пренася наркотици към САЩ. В историята има даже българска нишка. Единия от героите, някой си Gregory "Grisha" Roizes, член на мафията който бяга от праводъсъдието в САЩ, бива заловен незнайно как от българските служби и тикнат в наш затвор. Амариканците го изнасят, но във филма повече не се казва, а чичо Гугъл не можа да ми каже нищо за тази история. Както ѝ да е. Филмът звучи като фантастика, но няма да ви разказвам повече. Просто ме накара да се замисля, колко близо сме били до нещо, което е могло да ескалира доста зле. А, по-лошото е, че България в онези години беше на същото положение след разпада на соц. блока и въобще не е ясно какво се е забъркало тук. Ясно е само едно - че още носим последствията от онзи режим, и ни управлява същата милиционерска клоака.
Покрай Тръмп и феноменалното му начало на втория мандат се замислих за много неща. Едно от най-важните е, защо точно сега САЩ се сетиха да се борят със своята задлъжнялост. Вярно, че доближават 120% дълг към БВП, ама тези цифри не растат от вчера. Та, нека започнем от там, че рецесията която чука на вратата в САЩ е процес, който се виждаше с просто око за всеки който следи лихвените проценти. В тази връзка, нека погледнем текущото състояние на великата държава. През първите седем месеца на фискалната 2024 г., разходите на САЩ за лихви достигнаха $514 млрд., надминавайки военните разходи от $498 млрд. Това е първият път в историята на САЩ, когато разходите за лихви надхвърлят тези за отбрана! Ето тук идва и законът на Фъргюсън, който гласи че: "Всяка велика сила, която харчи повече за обслужване на държавния си дълг (лихви), отколкото за военна отбрана, рискува да престане да бъде велика сила.“ Корелацията между фискалната устойчивост и военната мощ ...
Колкото ѝ странно да ви звучи, лихвата е в основата на всичко в този свят от време оно. В началото, хората са извършвали неволно някаква размяна на стоки, като са определяли стойността на разменянето чисто субективно. Кой каквото, ѝ както е смятал за ценно. Неслучайно конкистадорите са изнесли купища злато заменяйки някакави стъкълца и безмислени предмети за тях. Естествено, не се е минало без бой и пукотевица, и падането на цели империи под дулото на шепа оръжия, но това е друга тема. Идеята е, че ако искате да разберете как работи икономиката независимо от строя, трябва да започнете от лихвата и нейната роля. Най-простото обяснение защо лихвите стоят в дъното на цялата работа е, защото всеки бизнес се нуждае от капитал с който да започне да развива своята дейност. Капитала в повечето случаи е пари, но даже да не е, той е нещо което може да заемете от някой който го притежава, срещу съответната лихва или възнаграждение. Сега, няма да се спираме на парите, защото те са много голя...
Вчерашната среща между Зеленски, Тръмп и Ванс бе невиждано в новата история на дипломацията събитие. Накара много хора да се замислят, да вземат страна, да пишат и споделят мненията си. Макар да имам мнение, си давам сметка че то е просто мнение. Нашите мисли по въпроса са пречупени през нашите емоции и знания. И, ако емоционалното ни състояние е нещо което не управляваме съзнателно, и е изградено с възрастта ни, то знанията на всички ни не покриват цялата фактология, и ние се опираме на това което сме прочели и осмислили. В тази връзка, реших да прочета отново "Владетелят" на Макиавели, в който той умело излага принципите на държавността, на лидерството, на преговорите, на управлението на една държава… Голяма част от тези мисли са валидни ѝ до днес, и горещо препоръчвам книгата на всеки, който се вълнува от предприемачество, от управление, от държавност. Тук си позволих да извадя няколко цитата, които в момента са ми направили впечатление. 1. "Греши оня, който ми...
Коментари
Публикуване на коментар