Шилинги от небето / Чудото на Wörgl

 "Шилинги от небето / Чудото на Wörgl" е филм, който отразява един доста успешен експеримент в австрийския град Wörgl, иницииран от кмета Михаел Унтергугенбергер. В резултат на глобалната икономическа криза от 1929 г., икономическата ситуация в градчето Wörgl бележи рядко намаление на местното производство на цимент и целулоза, а безработните се увеличават до 1500 човека. Общината има значителни данъчни загуби от 1,3 милиона шилинга, а касата е празна. Тогавашният кмет Унтергугенбергер разработва програма за издаване на 34 500 шилинга гарантирани безплатни пари като допълнителна валута за региона Wörgl. Неговото вдъхновение идва от теорията за свободния пазар на Силвио Гезел. Според тезата на Гезел, еднаквата скорост на парите е от голямо значение за безкризисна икономика. Гезел изисква парите да служат на икономиката само като средство за размяна, но не и да я парализират като средство за натрупване. Тъй като парите, за разлика от стоките и човешкия труд, нито „ръждясват“, нито се „покваряват“, Гезел вярва, че собственикът на пари може да държи парите си без да ги „натрупва“. Той може да изчака, докато стоките станат достатъчно евтини за него или лихвените проценти станат достатъчно високи. С тази спекулативна промяна в желанието си за потребление той нарушава икономическия цикъл. Това би принудило търговците на дребно да намалят цените си. В резултат на това те ще трябва да покриват разходите си чрез заеми. Според идеите на Гезел собственикът на пари може да бъде възнаграден за тази нужда чрез лихва, доход, срещу който той не предоставя никаква услуга. Той дава назаем лихвения доход отново, така че лихвеният му доход расте постоянно, а богатството се натрупва „без усилия“ там, където не е необходимо. В замяна, работещото население ще бъде лишено от пълните ползи от своя труд, на които имат право. Гезел вижда господството на собственика на парите на пазара като фундаментално нарушаващо свободната игра на власт между продавач и купувач. От това той заключава, че парите трябва да съответстват на природата по своята същност и да се моделират по естествени неща. Парите в ръцете на собственика на пари, подобно на човешкия труд и стоки, трябва да загубят стойност с течение на времето-тогава вече няма да има господстващо положение на пазара. Парите ще бъдат подложени на постоянен натиск да бъдат предадени. Всеки собственик на пари няма да държи парите си твърде дълго, а ще ги използва, за да купува стоки или услуги, да плаща текущи сметки или да ги дава назаем без лихва, за да избегне обезценяването. Така парите действат като слуги на човека, а не като негов владетел. Гезел нарече тези пари „ безплатни пари “. Наричат ​​се още пари с осигурено обращение или – използвайки термина, измислен от Ото Хайн  – Schwundgeld. Издаването на безплатни пари трябва да бъде запазено за държавата, която трябва да създаде валутна служба за тази цел. Ако има риск от инфлация, валутното бюро трябва да събира безплатни пари, а ако има риск от дефлация, трябва да ги издаде. Това ще преодолее вредното свойство на парите да бъдат трупани без риск за собствениците на пари. За да осъществи идеята си, той предлага да се премине от монетите, които все още са разпространени по това време, към книжни пари, върху които може да се правят необходимите бележки за обезценяването или изтичането на срока на валидност на банкнотата. Поради обезценяването си, свободните пари няма да бъдат трупани дори във времена на падащи цени ( дефлация ) и ниски лихвени проценти. Гезел вярва, че това ще доведе до силно и трайно предлагане на капитал за икономиката. Той иска да „удави интереса в морето от капитал“, както се изразява самият той. Осигурявайки своето обращение, свободните пари биха предпазили икономиката от кризи и в същото време биха решили социалния въпрос чрез понижаване на общото ниво на лихвения процент. 

След това дълго отклонение за Гезел се връщаме обратно към кмета Михаел Унтергугенбергер. И така, на 8 юли 1932 г. паричният експеримент е единодушно приет от общинския съвет на Wörgl. От края на юли 1932 г. общинската администрация издава свои собствени така наречени сертификати за работна стойност , Wörgler Schilling , като заплати за общинска работа, извършвана от безработни. Банкнотите са налични в купюри от 1, 5 и 10 шилинга. Издадени са общо 32 000 спешни шилинга. 

Предполага се, че действителната циркулация на парите се е случила над 400 пъти в рамките на 14 месеца, което може да видите как става нагледно във филма. Самите банкноти са покрити от паричните средства на общината, депозирани във Wörgl Raiffeisenkasse и са свързани с шилинги на същата стойност. В същото време това е форма на изчезващи пари-една марка трябва да се купува месечно за един процент от номиналната стойност на банкнотата и да се залепва в определено място отпред на банкнотата, за да се запази нейната валидност. Банкнотите циркулират бързо, защото могат да се използват и за плащане на общински данъци, а местните бизнесмени бързо приемат безплатните пари...

Паричното обращение и икономическата активност се съживяват, докато в останалата част от страната бушува дълбока икономическа криза. Успехите на проекта са забележителни:

-Недостигът на приходи е намален с 34%,

-Данъчните задължения са намалени с над 60%.

-Има увеличение на общинските данъчни приходи от 34%

-Отчетено е увеличение на инвестиционните разходи на общината с около 220%.

До 80-те години надписът „построено с безплатни пари“ на моста Müllnertal е доказателство за всичко това. През 14-те месеца на експеримента нивото на безработицата в Wörgl спада от 21 на 15%, докато в останалата част на страната продължи да расте.

Положителните ефекти довеждат до възхвала на пилотния проект в пресата като „чудото на Wörgl“ и интересът се увеличи толкова много, че над сто други общности в района на Wörgl искат да последват примера. Кампанията също привлича голямо внимание и в чужбина. Икономистът Ървинг Фишър предлага на американското правителство да въведат валута, подобна на Wörgl, наречена Stamp Scrip, за да преодолеят икономическата криза.

Е, приказката не завършва добре, защото през януари 1933 г. тиролското правителство, по указание на федералното канцлерство, забранява по-нататъшното издаване на Wörgl Schwundgeld.  Общинският съвет единодушно решава да обжалва това пред Административния съд с мотива, че издаването на извънредни пари не е отговорност на Федералното канцлерство, а на Министерството на финансите. Административният съд отхвърля жалбата на община Wörgl като неоснователна, тъй като издаването на намаляващите пари нарушава член 122 от Закона за националната банка според който само на Австрийската национална банка е разрешено да издава или пуска в обращение банкноти. С това решение приключва този успешен експеримент, а през декември 1936 г. Михаел Унтергугенбергер умира от белодробна емболия. 

За този експеримент разбрах от подкаста на Лекс Фридман със Стив Кийн. Темата "Марксизъм, Капитализъм и Икономика" ме грабна веднага и горещо препоръчвам целият епизод.