„Имам“ е измамно проста дума. Всяко човешко същество има нещо: тяло, дрехи, подслон — и така нататък до модерния мъж или жена, които притежават лека кола, телевизор, перална машина и т.н. Да живееш, без да имаш нещо, е практически невъзможно…"
Приемете този труд на Ерих Фром като критика на капиталистическото общество, което насърчава модела на „имането“. Ето няколко цитата от книгата, които се надявам да ви предизвикат да я прочетете и осмислите. Читанка я предоставя безплатно за вас.
1.Дотогава, докогато всички се стремят да имат повече, ще има класи, ще има и класова борба, а в глобален мащаб това ще доведе до световна война. Алчността и мирът се изключват взаимно.
2. Развитието на икономическата система вече не се определя от това кое е полезно за човека, а от това кое е полезно за развитието на системата.
3. Когато човек казва „Имам проблем“ вместо „Притеснен съм“, изчезва субективното изживяване, т.е. Аз-ът като субект на преживяването бива заместен с обекта на притежанието. Превърнал съм чувството си в обект, който притежавам, в случая — проблема. „Проблем“ обаче е абстрактен израз за всякакви затруднения, с които се сблъскваме. Аз не мога да имам проблем, защото той не е предмет, който може да се притежава; по-скоро той може да ме има, като владее моето съзнание.
4. За да владеем други човешки същества, трябва да притежаваме власт, за да пречупваме съпротивата им.
5. Притежанието се отнася до неща, а нещата са трайни и поддаващи се на описание. Битието се отнася до опита, а човешкият опит по принцип не се поддава на описание. Това, което може да се опише, е нашата личност — маската, която всички носим, Аз-ът, който представяме, — защото личността сама по себе си е нещо трайно. Докато живият човек не е някакъв застинал образ и не може да бъде описан като предмет.
6. Битийният модус може би най-успешно може да бъде описан чрез символа, подсказан ми от Макс Хунцингер: синята стъклена чаша изглежда синя на светлината, защото поглъща всички други цветове, без да ги пропуска. С други думи, ние определяме една чаша като „синя“ тъкмо защото не задържа сините вълни, т.е. не по признака какво запазва, а по признака какво пропуска.
7. Хората не знаят, че като захвърлят патерицата на собствеността, могат да започнат да се движат сами. Онова, което им пречи, е заблудата, че ще пропаднат, ако не се опират на онова, което притежават.
8. Единственият проблем на поведението е да се обясни липсата на активност, а не самата активност.
9. Във всяка нова крачка е заложена опасността от неуспех и това е една от причините, поради които хората толкова много се страхуват от свободата.
10. Ако аз съм онова, което имам, в случай че го загубя, кой съм тогава?
Коментари
Публикуване на коментар