Отдавна се каня да напиша нещо по темата за подкастиндустрията у нас. И, тъй като местя блога тук, реших че е време да анализирам всичките ми мисли и преживявания от време оно и да сглобя нещо което да не е толкова разпиляно. Няма да се впускаме в обяснения "Що е то подкаст", но държа да дам малко инфо за тази "нова" форма на медийно присъствие.
Както знаете, почти всички нови технологии идващи отвъд океана навлизат на нашата сцена със закъснение. Подкаст формата не прави изключение. Не знам за вас, но този термин се прокрадна някъде през далечната 2011-та при мен, и трябваше да гугълвам за да разбера за какво иде реч. Това че разбрах, не означава че започнах да слушам такива. Няколко години по-късно явно се бяха появили първите подкасти у нас, защото интересувайки се от финанси, предприемачество и интересни личности, попаднах на подкаста “Предприемачите”. Веднага ми стана любим. Не защото беше един от първите такива (ако не се лъжа е вторият излязъл в България), а защото задоволяваше всички тези мои нужди. В далечната 2013та момчетата ме "срещнаха" с хора като Макс Гурвиц, и още супер яки други личности на българската предприемаческа сцена. Страхотни разговори, интересни рубрики, топ подкаст, който ѝ до ден днешен ако си пуснете епизод звучи актуално. За съжаление момчетата се отказаха точно когато този медиен формат започна да дава признаци на живот у нас. През годините много съм мислил за този феномен-на първия. И, доколко важно е нещото което правите да бъде в точното време, на точното място. Спорта на професионално ниво в юношеските ми години ми беше дал личен пример, но няма да се впускам в обяснения за него сега. Години по-късно изгряха подкасти като “Говори Интернет”, които днес се приемат за основатели на този жанр у нас... Но, момчетата от “Предприемачите” се бяха уморили вече да правят качествено съдържание без публика за него. Държа да им дам кредит и да им благодаря за това което направиха. Те продължават да са ми на сърце. Борис Христов, един от двамата водещи и до днес е активен, като участва във финансовия подкаст на Любо Леков, та имам удоволствието да продължавам да следвам изявите му. След ударното начало с Предприемачите, попаднах на "Създателите-дигиталните оптимисти на България". Няма как да скрия пристрастията си към Жюстин Томс. Тя е от хората, които където ѝ да я мерна в пространството, знам че мога да очаквам нещо стойностно. Покрай нея, по-късно попаднах ѝ на "Свръхчовекът с Георги Ненов". И т.н. Тази индустрия се разви толкова бързо в един момент, че даже аз се впуснах в нея. След три епизода се отказах, защото като човек идващ от телевизията си дадох сметка че не отговарям на изискванията за качеството което смятам че трябва да има всеки един журналистически проект. Не защото не мога, а защото трябваше да дам всичко от себе си за да стигна там, а аз нямах нито времето, нито смелостта да го направя. Оправдания, нали. Така е, но за тях няма да говорим сега. Ще поговорим малко за това което смятам че липсва все още на тази индустрия у нас, а после ще дам моята класация на топ подкастите у нас. Ще отворя една скоба за да кажа че оценката и класацията са базирани на това което аз съм изслушал от цялата индустрия. Не претендирам че съм чул и обърнал внимание на всички възможни подкасти на български, но със сигурност една доста голяма част са минали през ушите ми. Та, за да говорим въобще за оценяване, най-важният аспект е цялостно представяне. Има много подкасти който блесват с един епизод, останалото е една плява. Един подкаст трябва да има структура, да поддържат качество във всеки един от епизодите си, да са като албум на Цепелин-без слаба песен:) Винаги има гости и теми по която не си падам и не съм съгласен, но това не променя нищо в оценките ми. Това е накратко. Та, минаха достатъчно брой години за развитие на подкаст-индустрията у нас, за да може да направим някаква оценка на качеството ѝ. Няма да се впускам в хейтърство, ще се опитам да дам моят поглед като оценка на текущото състояние:
1. Структура.
Да запознаете слушателя с темата и госта е най-малко задължително в тази графа. Някаква обща визитка която идва от вас, както например правят в “Първа страница", или да оставите госта да се представи както намери най-добре е добро начало. Рубрики, които не се появяват спорадично, а са мислени и имат връзка с проекта ви. Освен това, смятам че е много важно да обявявате когато имате платени участия на гости, защото си личи, и не е честно към аудиторията ви.
2. Продължителност
Срещам доста критики у хора, че един подкаст бил 2-3 часа. Ще кажа едно-ако мислите така, то вие сте далеч от слушатели на подкасти, и най-вероятно не слушате такива. Жанрове с гости предполагат един епизод да бъде двучасов, докато такива насочени към новини в определена област биха били надценени с такава продължителност, освен ако нямат за гости специалисти по темата. Това не е кино, нито Тик-Ток за да говорим за установена продължителност. Важно е качеството, не времетраенето тук. Успеха на подкаста на Лекс Фридман е показателен за цялата индустрията.
3. Подготовка
Предварителната подготовка на водещия и екипа е по-важна от името на най-голямата звезда която можете да поканите. Продължава да ме гнети факта, че една част от водещите на успешни проекти си позволяват да влязат на запис неподготвени. Ваденето на инфо за госта от ЧатДжиПиТи е несериозно. За да напишете въпроси към събеседника ви е нужно да се постараете. Да не говорим че българската общност на значими хора не е безкрайна и да се задават едни ѝ същи въпроси по трите национални телевизии сме го гледали многократно. Неподготвения водещ е обида за госта на първо място. Поставете се в обувките на събеседника ви, искате ли да ви канят навсякъде и да ви задават едни ѝ същи въпроси, защото сте известен като водещия на онзи подкаст?
4. Общи размисли
Ще ми се да има разбиране у водещите по темата журналистика. Най-вече искам да видя водещ, който ще успее да надмогне егото си, да остави госта да разкаже нещото което е тръгнал до край без да бъде прекъснат, независимо че се отклонил от посоката на въпроса. В крайна сметка, ако сте поканили гост, чия история искате да слуша вашия слушател? В тази връзка, Вие каните гост с предварителна идея, но госта точно в този ден и час може да има неща които го вълнуват повече от това да отговаря на стандартния въпрос-Кой е любимият ви филм? Оставете се по течението, защото не знаете колко невероятни неща може да пропусне аудиторията ви ако продължавате да настоявате за отговор на всичките си написани въпроси. Това не е телевизия, не гоните време до рекламния блок. И, още нещо-Валидирането на всяко нещо казано от госта е лош порок. Ако госта каже че обича ябълки защото са полезни, не е нужно да казвате - да, така е, съгласен съм, баба ми има градина с ябълки и знам за какво говориш...Особено пък вреден навик е да повтаряте едни ѝ същи истории във всеки епизод. Вашите гости са различни, но слушателите са почти еднакви с предишния епизод, и ако са чули историята за кучето ви, което пикае право, няма нужда да я слушат 120 епизода поред, нали!
5. Липсващи тематики
Ако сте човек който иска да прави подкаст, но си мислите че този жанр вече е зает, ще ви дам жокер за теми, по които все още липсва качествено или изобщо съдържание.
-Финанси
-Детска аудитория
-Актьорско майсторство и режисура
Mоята класация на български подкасти:
1. Бележка под линия - Безапелационен лидер за мен
Подкаст в който водещият - Стефан Русинов кани преводачи да обсъждат литературни преводи. Самият той е преводач от китайски, а освен това прави забавни видеа в тубата. Да се пренесете в света на написаното в една книга е едно от най-великите изживявания на света, а разговорите в този подкаст са наслада. Водещия е топ, а гостите са истински великани.
За съжаление Владо-Каладан ни напусна, но той остави толкова голяма следа в много области, че просто трябва да сме горди с направеното от него. Последните два сезона на подкаста са изцяло в нов формат. На преден план са темите които избира екипа, а не житието и битието на гостите. Темите са супер подбрани, а гостите са блестящо избрани.
Част от медийната империя на Говори Интернет в която Психологията е на прицел. Помня когато беше част от ГИ и веднага писах на Владо да помисли за отделен проект. Страхотни теми, безкрайно интересни събеседници, а за водещите какво да кажа-сладури.
4. Свръхчовекът с Георги Ненов
Качеството на подбор на гости и до ден днешен е топ оф дъ топ, а историите им са достойни за книга, която аз лично бих издал ако бях на мястото на водещия. Имам забележки към воденето, като повечето от тях съм ги споделил лично на Жоро.
5. LEUROPEO Club Podcast
Сложил съм неслучайно този подкаст за финал. Сравнително нов на фона на всички доказали се в списъка, той се откроява с всичко. Като започнем от това че е черно-бял. Разглеждали ли сте черно-бели снимки на ваши роднини снимани с лента. Има една дълбочина, едно триизмерно присъствие, което е неподражаемо. Цветното ни отнема от фокуса върху важните неща. А, Дими Стоянович е просто великан. Имах удоволствието да бъда някъде там около него, докато работехме в "Господари на ефира" заедно. Но, не това е важното. Неговото чувство за хумор, примесено с безкрайна ерудираност е безценно. Всички забележки към водещи които имам, той ги облича в театрална показност. Имам чувството че присъствам на репетиция с актьори, които са толкова добре подготвени, че всъщност репетира драгия зрител. Каналът на подкаста е общ с останалото им съдържание, което може да е препятствие за хората които искат да се абонират само за тази част, но тук оставям линк към брой 4 с гост Димитър Коцев - Шошо, който за мен е апотеоз на това което може да очаквате.
„Най-хубавите неща не можеш да ги кажеш — те просто се усещат.“
— Дж. Д. Селинджър
Коментари
Публикуване на коментар