Докато светът се вълнува от това каква ще е следващата "гениална" идея на Тръмп, от първите стъпки на новия папа, и какво ще предприеме Путин за да спечели тази безмислена война, аз се замислям колко нищожни, егоцентрични и жалки същества сме на фона на Вселената.
Нищожни, защото на фона на физичните закони, на фона на космическото време и безкрайното пространство, нашата цивилизация е просто миг. Нашата планета – зрънце прах, а ние – експеримент. Може би случаен, може би част от неизбежна закономерност, а може би просто една възможна хипотеза в неизмеримия интелект на Вселената. И докато човечеството още търси смисъла на своето съществуване в политически системи, религиозни авторитети и национални конфликти, някъде там съществува друг път, друга посока. Посока за създаване на нов живот. Нови светове. Ново начало.
В началото бе клетката – една микроскопична форма на живот, възникнала случайно в топлия океан на младата Земя. Но от нея, след милиарди години еволюция, се появи нещо напълно ново – човекът. Единственото същество, което започна да създава. Единственото, което започна да предава информация на следващите поколения, не по естествен път, а чрез изкуствено създадена от него писменост. Същото същество, което създаде музиката, печатната машина и телескопа, създаде също така атомната бомба и алгоритми за самоунищожение. Единственото, което изобрети средства, способни да го заличат – както него, така и всички живи организми, дори самата планета която го е приютила и му дала дом. И въпреки всичко, някъде по този опасен път, ние не само оцеляхме, но напредваме с всеки изминал ден. Започнахме да преписваме генетичния код. А някъде в бъдещето "виждам" вариант, в който създаваме Биоферма – биосинтетична система, която може да „принтира“ живи същества по предварително зададени параметри. Не просто тъкани, не просто органи, а цели нови биологични видове, пригодени за живот там, където природата никога не е стъпвала.
Може би следващите обитатели на Марс ще са като Aurelia terraforma – същество с формата на медуза, но с чифтокопитни крака, способно да се движи по повърхността на червената планета. То не диша, не кърви, не чувства. Но живее. Черпи енергия от слънчевата радиация и минералите в почвата. И не се вълнува от политика, от религия, от курсове на валути, от цената на петрола...
В Биофермата ще бъдат „отпечатани“ не само такива същества, но и микроорганизми, растения, симбиотични системи – цяла една изкуствена биосфера. С времето те ще започнат да променят средата: атмосферата ще се сгъсти, ще се образува озонов слой, радиацията ще отслабне, ще паднат първите капки дъжд, ще възникнат водни басейни и растителност...И тогава, ние човеците ще се появим там. Не принтирани от машини, а пренесени с кораби. Ноевия ковчег ще кацне на Марс. След този успешен експеримент, ще се отворят вратите за други подобни. Ще населим луни, астероиди, дори новооткрити екзопланети, а някой ден ще прехвърлим цялото оборудване в някоя черна дупка и ще се надяваме то да оцелее, да създаде свят отвъд видимото. Постепенно, от наблюдатели ние ще се превърнем в създатели. Не просто пътешественици във Вселената, а неин съавтор. В следващите светлинни столетия ще можем не само да населяваме планети. Ще можем да ги създаваме – от нулата. Да ги моделираме според нуждите си, естетиката си, мечтите си. Представете си само принтиран Млечен път.
След всички тези мечти и визия за бъдещето, аз се питам:
Какво значение има дали ще използваме рубли, долари или биткойни, ако целта ни е да съществуваме като цивилизация, населяваща Галактиката?
Какво значение има дали ще говорим немски, испански или китайски, ако можем да обединим всички езици в един общ език на разума?
Какво значение има борбата за петрол, въглища или редкоземни метали, когато ресурсите на Вселената са практически безкрайни и безплатни – каквото ѝ да означава безплатно в онзи друг свят?
Какво значение има всичко онова, за което днес воюваме, трупаме и обожествяваме – територии, пари, слава, религии, власт – ако осъзнаем мащаба на пространството, времето и нашата собствена незначителност?
Може би именно тогава ще сме готови.
Не само за пътуването отвъд Земята.
А за пътуването навътре – към това, което означава да бъдем Човеци.
Коментари
Публикуване на коментар