Денят в който човекът изобретява парната машина е преломен. Защото, въглищата вече не топлят само домове – те задвижват фабрики, влакове, цели градове. Това е моментът, в който човечеството се научава да превръща енергията в мащаб. Производството става по-евтино, по-бързо, по-надеждно, а с него неусетно се нарояват хиляди нови технологии. Иновациите не идват преди това, те идват след това.
Докато осмисляте точно този първи абзац, рязко ще ви хвърля към 1865 година и английският икономист William Stanley Jevons, който публикува в книгата си "The Coal Question" следното наблюдение"
"Колкото по-ефективно използваме даден енергиен ресурс, толкова повече от него консумираме общо."
Това става известно като Парадоксът на Джевънс.
С други думи казано, новите парни машини вече използват по-малко въглища за същата работа, но общото потребление на въглища не намалява. Напротив – расте. Колкото по-ефективни стават машините, толкова повече въглища се изгарят. Това откритие звучи почти като логическа грешка, но не е. То показва, че ефективността не води автоматично до спестяване. Тя прави енергията по-достъпна, а достъпната енергия винаги намира нови начини да бъде използвана. Замислете се за следното. Преди няколко години телефоните бяха едни джаджи с копчета, които служеха само за провеждане на разговори. Батерията обаче в тях бе достатъчно голяма, че да се появят големите екрани и технология която да ни даде възможност да гледаме клипчета, да играем игри на тях. Днес батериите са по-големи, чиповете по-икономични, екраните по-умни. И какво се случи? Да не би да използваме телефоните по-малко. Използваме ги повече. Колкото по-дълго издържа батерията, толкова по-дълго стоим пред екрана. Не защото някой ни кара, а защото става възможно. Това е Парадоксът на Джевънс, сведен до телефона в джоба ни.
Същата логика виждаме и днес, макар и в друга форма. Преминаването към електрически автомобили бе анонсирано като метод с който да „спестим енергия“. Колите са по-ефективни, имат по-малко загуби и не горят гориво директно. Обаче, реалността се оказва друга. Електромобилите не намаляват нуждата от енергия – те я преместват и увеличават. Появява се нужда от огромна зарядна инфраструктура, от по-силни електрически мрежи, от повече производство на ток. Хората карат повече, защото разходът на километър стана с пъти „по-евтин“. Да не говорим че превозните средства вече се сдобиха с интернет, с дистанционно управление, с технологии, които и преди бяха възможни, но сега намериха място в тази сфера. А обслужването на тези технологии добавя нов разход на ток. Защото зад технологията която управлява автономните коли на Гугъл стои data център, а той има нужда от ток. С други думи - Парадоксът на Джевънс отново работи, само че този път на ток, а не на въглища.
Днес този парадокс се вижда още по-ясно в изкуствения интелект. Компютрите стават по-ефективни, чиповете – по-мощни, изчисленията – по-евтини. И вместо това да доведе до по-ниско енергийно потребление, се случва точно обратното. Моделите стават по-големи. Приложенията – повече. Центровете за данни растат с невероятна скорост. ИИ не заменя енергията – той я превръща в интелект, а това е изключително енергоемък процес. И, цялата тази иновация е възможна заради това. Отключихме нова вълна от възможности. Естествено, надпреварата за нови източници на енергия не спира. Соларни панели, вятърни турбини, и още куп други варианти се надпреварват за тази цел, защото енергията е основата, не следствието. И, ако ще мислим в посока нови открития, за присъствие извън Земята, за истинска експанзия в Космоса - енергията не е просто един от факторите, тя е самата основа. Без евтин, изобилен и надежден начин за производство на енергия, космосът остава идея, а не реалност. Иновациите не създават енергия, те я консумират. Енергията е тази, която създава иновации.
Ако искаме бъдеще – първо трябва да можем да го захраним.
Коментари
Публикуване на коментар