С годините натрупах много идеи, които стоят захвърлени в тетрадки, на компютъра, навсякъде. Идеи, които не стигнаха до реализация, защото зависеха от други хора, от екипи, от бюджети, от време. От това дали някой ще повярва в тях достатъчно, за да се случат. Не се случиха не защото не вярвах в тях. Не защото не бяха добри. А защото изискваха сценаристи, оператори, монтажисти, техника, актьори. Процес. Колкото повече идеи се трупаха, толкова повече от тях не стигаха до реализация. Мечо Пух в действие. Днес това се промени. Да, точно днес. За първи път мога да взема една от онези идеи и да я разпиша докрай, защото вече имам ресурсите и инструментите да я създам сам. Да я видя. Да я чуя. И чак тогава да реша дали си е струвало. Идеите ми вече не чакат разрешение и не зависят от някой друг. Те са моя отговорност. Ако нещо не стигне до завършен продукт, отговорността е изцяло моя. Нямам оправдания. И ето ме, заровен в стари идеи, които започвам да пресъздавам. Не очакв...