Universe 25 — Когато раят се превърща в ад

 Безусловният базов доход е една от най-обсъжданите икономически идеи на нашето време. В ерата на Изкуствения Интелект, който ще отнеме от плещите голяма част от работата която извършваме, човечеството е отправило вече реален поглед натам. Аргументите за въвеждането на този базов доход са силни: освобождава хората от екзистенциалния страх, позволява избор, намалява неравенството, дава сигурност в ерата на автоматизацията, и така нататък... Преди да продължим обаче в тази посока, спрете за секунда и се запитайте: ако утре всичките ви основни нужди бъдат покрити — храна, подслон, сигурност, какво бихте  правили с живота си? 

Отговорът на този въпрос вече е бил тестван. В реална среда. С реални субекти. И резултатите са обезпокоителни. 

Нарича се експеримент  Universe 25. 

Науката отдавна използва мишките като огледало на човешкото поведение. Не защото са идентични с нас, а защото са достатъчно сходни там, където има значение: в социалната динамика, в стреса, в реакцията към среда и промяна. В края на 60-те години един американски изследовател решава да направи нещо грандиозно. Той решава да построи рай. Това е Джон Б. Калхун, поведенчески изследовател. Не го интересуват болестите или физиологията, интересува го обществото. По-конкретно: какво се случва с едно общество, когато му премахнеш всички ограничения?

През 1968 г. той построява перфектна клетка, наречена Universe 25. Двадесет и пет опита от поредица, на която предишните двадесет и четири завършват по абсолютно един ѝ същи начин. Клетката е буквално рай за мишки. Тя е просторна, храната е неизчерпаема, водата е винаги налична, болестите са изключени, хищниците не съществуват, температурата е перфектна. В този рай са пуснати четири двойки мишки. Здрави, млади, избрани внимателно. Фазите на експеримента преминават така:

Фаза А — Създаване (дни 1–104)

Мишките изследват, размножават се умерено, установяват социална структура. Всичко изглежда нормално. Популацията расте бавно. Налице е ред.

Фаза Б — Експлозия (дни 105–315)

Популацията се удвоява на всеки 55 дни. Мишките са навсякъде. Настъпва пренаселеност, не защото физическото пространство свършва, а защото социалното пространство се изчерпва. Йерархиите се объркват. Агресията нараства. Мъжките губят ролята си, вече не могат да защитят територия, защото такава вече няма смисъл да се защитава. Женските отхвърлят малките. Майчинството започва да се срива.

Фаза В — Патология (дни 316–560)

Появяват се това, което Калхун нарича „красивите". Група мъжки мишки, напълно изолирани от социалния ред. Те не се бият. Не се чифтосват. Не защитават нищо. Прекарват дните си в хранене, спане и самопоглаждане. Те са физически перфектни, но поведенчески — мъртви. Красиви черупки без съдържание.

Раждаемостта пада драстично. Социалните роли се разпадат напълно.

Фаза Г — Смъртта (след ден 560)

Популацията достига пик от около 2200 мишки и след това започва необратимо да намалява въпреки наличието на ресурси. Нова генерация се ражда без никакви социални умения: не знаят как да се чифтосват, как да отгледат малко, как да установят йерархия. Калхун опитва да върне „красивите" в нормална среда, но безуспешно. Дори когато част от тези мишки са изолирани от хаоса, те не възстановяват нормално социално поведение. Нещо в тях е изгаснало завинаги.

Последната мишка умира около 1600-ия ден.

Universe 25 е мъртъв.

Какво точно се е счупило?

Калхун въвежда термина "behavioral sink" — поведенческа яма. 

Когато физическите нужди са задоволени, но социалната структура се разпадне, поведението се срива в патологии.

Ключовото откритие е, че не пренаселеността убива - липсата на смисъл убива. Мишките не са умрели от глад или болест. Умрели са от безцелие.

Калхун не твърди, че изобилието е лошо. Твърди, че изобилието без структура, без роля, без предизвикателство е смъртоносно за социалното животно. Социалните роли  на защитник, майка, изследовател, водач, те не са лукс. Те са фундаментална потребност. Когато системата ги направи излишни, животът просто спира да се самовъзпроизвежда.

Universe 25 не доказва директно какво би се случило с хората. Мишките нямат култура, идеи, технологии или способността съзнателно да създават смисъл. Експериментът не е прогноза, а предупреждение. Той показва, че социалната структура и ролята са биологично фундаментални — дори когато физическите нужди са задоволени. Въпреки че, Pixar създадоха блестяща алегория в филма WALL-E. Свят, в който всичко е осигурено, но човекът постепенно изчезва не физически, а функционално. 

Авторът на експеримента е живял с въпроса си до края на живота си. Ние живеем с отговора, но се правим че не сме го забелязали. Ако се замислите, Universe 25 не е просто история за мишки. Не вярвате, просто скролнете в историята на телефона си.