Моят Холивуд

Това са малка част от моите фаворити в сферата на киното. Един съвет от мен, никога не гледайте дублирани филми. Киното се гледа в оригинал, само така можете да усетите истинската магия...

The Secret Life of Walter Mitty

Бен Стилър стана един от любимите ми холивудски персони с този филм. И не е заради актьорската му игра, а заради режисурата му. 

Birdman 

Този филм е театър, кино за киното. Алехандро Г. Иняриту ни вкарва в един безкраен кадър, буквално и емоционално. Кадър, в който минало и настояще, слава и провал, реалност и въображение се сблъскват като актьори зад кулисите на една последна, отчаяна пиеса. Оставям ви една сцена от филма заснета на живо, няма декор, няма статисти, просто едно излизане директно на улицата, без да знаеш какво те очаква, как ще реагира тълпата, въпроси, въпроси...

BARDO, False Chronicle of a Handful of Truths

Всеки кадър е визуално пиршество. Това не е просто филм, а кино в най-чистата му форма – преживяване, което се чувства, а не просто се гледа. Иняриту ни вкарва в едно лично и сюрреалистично пътешествие така, само както той си го може.

No Country for Old Men

Братя Коен създават мълчалив апокалипсис. С безмилостна прецизност, без музика, без излишни думи, те изграждат свят, в който доброто е минорно, злото е спокойно, а Бог е случайността. Хавиер Бардем е невероятен в тази роля.

Горещо препоръчвам още два филма на братя Коен:

Fargo-един филм за  пълния абсурд на човешката алчност, облечен в минимализъм и студ.

The Big Lebowski - абсурдна комедия под формата на философски размисъл за идентичността и безсмислието.

Rocketman е история за това как едно дете оцелява, като се превръща в звезда. Както казва Елтън Джон - “Не съм човек, който се облича така, за да бъде видян. Аз се обличам така, за да не бъда забелязан.” 

Оставям ви сцена във филма с любимата ми негова песен.

Иначе, интересна история около филма е че първоначално, Rocketman е проектиран много преди филма Bohemian Rhapsody. Но проектът зацикля, студията се плашат от отворената хомосексуалност, наркотичните сцени и това, че Елтън иска да бъде разказано всичко без цензура. Междувременно, Bohemian Rhapsody се снима, но режисьорът му Брайън Сингър е уволнен малко преди края на снимките заради проблемно поведение на снимачната площадка. В този момент Декстър Флечър, режисьорът на Rocketman е повикан за да довърши филма. Въпреки че не е кредитиран като основен режисьор (по правилата на Гилдията), той режисира ключовата последна част на филма, включително сцените от легендарния концерт на Live Aid. Година по-късно, Флечър реализира напълно своята визия и за Rocketman. Въпреки че на много хора не се понравиха, за мен специално направените аранжименти на песните към филма на Елтън са блестящи.

The Wolf of Wall Street

Представям ви филма с една малка, някои биха казали незначителна, но лично за мен велика сцена от него. Музиката в нея е толкова добре подбрана, че не знам дали е възможно да се намери по-добър избор. Самият кадър е малък трейлър, един малък филм. И въпреки че глас зад кадър разказва случващото се, което се води за слаба режисура в киното, тук е точно на място. Насладете се на Purcell:King Arthur, Z.628, Act 3

Рапсодия в бяло

 

 За мен, това е най-добрият български филм от новото съвремие. А, Теди Москов е великан.

Мисля Дзифт за също препоръчителен от този нов период.

Her

Спайк Джоунз е създал шедьовър. Един филм от времето когато Изкуствения интелект бе още само словосъчетание от фантастичен роман. 

The Great Dictator

Филмът излиза през 1940 г., малко преди САЩ да се включат във втората световна война. Това не е просто сатира. Това е акт на съпротива. По време на снимките, Чаплин се бори не само с техническите предизвикателства на звуковото кино, той се бори с мълчанието на света. Знае, че този филм може да му струва кариерата, но вярва, че смехът може да бъде сабя, а речта – щит срещу страха. 

Като цяло, Чаплин е цяла вселена, актьор, режисьор, всичко. Голяма част от сцените на които се възхищаваме в съвременното кино, той вече ги е правил. Ако не вярвате, просто си пуснете произволен негов филм.

Almost Famous

 

Това не е просто филм за музиката. Това е обобщение на цяла епоха, на вярата, че музиката може да промени света. Това е рокендролът. Преди да бъде режисьор, Камерън Кроу е бил тийнейджър, който пише за Rolling Stone. Пътувал с групи, слушал истини, които не се казват в интервюта, и е записвал живота зад музиката, докато е още твърде млад, за да го разбере напълно. Това е някаква негова автобиография, пресъздадена от блестящи актьори. Сцената която ви давам като препратка е една от най-великите за мен във филма.

12 Angry Men

Черно-бял шедьовър за 12 съдебни заседатели, затворени в една стая, които трябва да решат съдбата на един подсъдим. За Хенри Фонда няма нужда да казвам нищо, просто гледайте.

Rear Window

Това е киномайсторство, изящен разказ за един фоторепортер, прикован в апартамента си със счупен крак, който наблюдава съседите си през обектива. На пръв поглед банално, нали. Колко трудно обаче е да държиш зрителя в напрежение, и да го накараш да преживее всяка емоция на героите, когато действието се развива на едно единствено място. Хичкок е великан, а вие си намерете филма с добро качество, защото тази кинолента е с много красив цвят и острота. Има неща в лентата, която нито един цифров формат не може да пресъздаде все още. Отворете си албум със стари снимки, такива снимани на лента, веднага ще видите онази дълбочина в кадъра, която ви грабва...

Blow-Up

Друг шедьовър, в който главният герой е фотограф. Антониони, какво има да говорим повече. Всъщност има. В този филм достойно заема място ѝ един друг свят, този на музиката. Вътре се подвизава за кратко Джими Пейдж редом до Джеф Бек.

A Clockwork Orange

Кубрик създава усещането (поне за мен) че не прави филмите си за да се хареса. Той ги прави защото на него така му харесва. Защото така вижда нещата. 

В 2001: A Space Odyssey е надскочил всички не само с техники на заснемане, но ѝ с идея, с разказ, с визия.

Monty Python's Life of Brian 

Ако не знаете кои са Монти Пайтън, време е да разберете с този филм. Животът на Брайън е безмилостна сатира за масовото мислене, вярата и нуждата ни да следваме някого... Вътре има толкова препратки, че просто не е истина.

The Mirror

Тарковски не се обяснява, той се гледа, усеща. Кадрите са вълшебни, а тук можете да гледате целия филм. Сталкер е неговият връх, който също не трябва да пропускате.

Cinema Paradiso

Джузепе Торнаторе е някакъв магьосник. И защото не знам какво още мога да кажа за него, ето още едно негово творение, в което Моника Белучи е Малена, олицетворението на жената с главно Ж.

Malena

А, какво да кажем за Фелини. 8½ е класика, истински, обсебващ... Забележете само кадрирането в сцените.

Горещо препоръчвам също "C’eravamo tanto amati" на Еторе Скола, поезия има там, не просто кино.

Да обичаш на инат

 

Този филм е еманация на социализма в България. Ако сте родени след 1980та година, вероятно нямате никакъв спомен от онова време. И, въпреки че живеем в демокрация от 1989-1990та, в България продължава да има едни привички на държавно ниво, които просто никога не са си тръгвали. За да не ставам многословен, препоръчвам ви да изгледате този филм. Той ясно обяснява как работеше онази социалистическа система. А, ако заместите професиите във филма с по-съвременни, най-вероятно ще добиете представа за днешния свят. Неслучайно култовата реплика от един друг шедьовър по онова време: "Роднина-милиционер" е жива ѝ до днес.