С годините натрупах много идеи, които стоят захвърлени в тетрадки, на компютъра, навсякъде.
Идеи, които не стигнаха до реализация, защото зависеха от други хора, от екипи, от бюджети, от време. От това дали някой ще повярва в тях достатъчно, за да се случат.
Не се случиха не защото не вярвах в тях.
Не защото не бяха добри.
А защото изискваха сценаристи, оператори, монтажисти, техника, актьори. Процес.
Колкото повече идеи се трупаха, толкова повече от тях не стигаха до реализация.
Мечо Пух в действие.
Днес това се промени. Да, точно днес.
За първи път мога да взема една от онези идеи и да я разпиша докрай, защото вече имам ресурсите и инструментите да я създам сам.
Да я видя.
Да я чуя.
И чак тогава да реша дали си е струвало.
Идеите ми вече не чакат разрешение и не зависят от някой друг.
Те са моя отговорност.
Ако нещо не стигне до завършен продукт, отговорността е изцяло моя.
Нямам оправдания.
И ето ме, заровен в стари идеи, които започвам да пресъздавам.
Не очаквайте завършен, професионален продукт.
Това е предпродукцията.
Но достатъчно добре реализирана, за да се види дали работи.
Just Before – Just Do It
Ако имаш идея, не чакай, реализирай я, сподели я.
Коментари
Публикуване на коментар