Един малко известен факт за Чарлз Дарвин е, че той се качва на кораба „Бийгъл“ почти случайно. Много учени отказват да участват в експедицията, а самият той е поканен по-скоро като наблюдател, от когото не се очаква кой знае какво. Историята, разбира се, показва друго — той надминава не само очакванията на останалите, но и собствените си. Но мисълта ми не е за Дарвин.
Живеейки в XXI век и занимавайки се с изкуствен интелект, ние правим открития, които почти винаги стъпват върху нещо вече съществуващо. Лекарствата, летателните машини, физичните закони — всички те са открити или вдъхновени от модели, създадени от природата. От нещо, което Майката Земя е изграждала в продължение на милиони години еволюция.
Иронията е, че ние — самопровъзгласили се за връх на пирамидата — сме и най-големите унищожители на тази система. Безвъзвратно сме погребали огромна част от флората и фауната и не е много ясно дали с това си поведение не сме ограничили собственото си развитие.
Когато търсим нова идея, ние неизбежно подаваме модел — образец от нещо, което вече е съществувало. Храна за въображението, но винаги на база миналото. А когато сме прекъснали еволюционната верига на безброй създания, няма как да знаем в какво е можело да се превърнат те. Какви форми, поведения или решения биха съществували днес, ако не бяхме ги изтрили още преди да им дадем шанс.
Остава ни единствено въображението. Но въображение, лишено от пълната палитра на реалността, винаги рискува да пропусне нещо съществено — да не открие, защото вече няма какво да бъде наблюдавано.
Надеждата е в осъзнаването, че идеите не се създават от нищото, а се оформят от света около нас. И че ако искаме по-добри идеи, по-добри машини и по-добро бъдеще, първо трябва да оставим свят, от който те изобщо могат да се родят.
Идеите имат произход.
Коментари
Публикуване на коментар