В свят, доминиран от оптимисти, които вярват че пазарите винаги растат, Гари Шилинг стои на другия бряг — хладнокръвен, аналитичен и често сам. С репутация на човек, който не се поддава на еуфорията, Шилинг е известен с това, че вижда какво предстои, когато другите гледат назад.
Още от началото на кариерата си във Федералния резерв на Сан Франциско, младият икономист започва да си изгражда имидж на нестандартен мислител. Не след дълго става главен икономист на Merrill Lynch – едва 30-годишен, един от най-младите заемали тази престижна позиция. Там той печели национално внимание, като сред малкото, предсказали рецесията от 1973–1975 г. и задаващата се ера на стагфлация.
Шилинг никога не се е страхувал да бъде в малцинство. Той предупреди за балона на технологичните акции преди краха през 2000 г., а години по-късно – за надценения пазар на жилища, точно преди финансовата катастрофа от 2008. В периоди, когато мнозина гледаха към инфлацията, той последователно настояваше, че дефлацията е истинската заплаха – аргумент, който защитаваше с демографски анализ, технологично развитие и прекомерна задлъжнялост.
Гари Шилинг е бил винаги глас на трезвост и икономическа дисциплина. За мнозина той е песимист. За други – реалист. Но дори и най-големите му критици често се връщат към него... когато бурята вече е започнала.
В епоха на глобална несигурност, когато президентът на САЩ общува с пазарите чрез заплахи и туитове, а старите правила на икономиката изглеждат все по-недействителни, икономисти като Гари Шилинг звучат изненадващо актуално. В ерата на Тръмп — белязана от непостоянна геополитика, търговски войни и умишлен саботаж на международни съюзи — цялата инвестиционна макрорамка сякаш се е изместила.
В същото време Федералният резерв изглежда парализиран: притиснат между страха от инфлация и реалната заплаха от рецесия, не смее да действа решително. Доларът губи доверие като глобален резерв. Уорън Бъфет – олицетворение на дългосрочния оптимизъм – държи стотици милиарди в кеш, отказвайки да се впусне в прегрятия пазар. А светът... стои в напрегнато очакване на следващата криза.
Точно тук се появява един стар, но актуален аргумент на Гари Шилинг — че държавните облигации, особено дългосрочните нулевокупонни, не само осигуряват защита в турбулентни времена, но могат да бият дългосрочната възвръщаемост на акции, включително дори S&P 500:
Звучи еретично, но нека разгледаме по-подробно защо тази "абсурдна" идея всъщност има икономическа логика зад себе си.
Когато светът се разклаща, а пазарите губят посока, инвеститорите започват да обръщат поглед към нещо, което може да поеме огромните количества пари които притежават. 25-годишната zero coupon bond е един от най-чистите изрази на бягство към сигурността – инструмент, който не плаща нищо по пътя, но обещава фиксирана сума в края.
Облигацията е особено чувствителна към движението на лихвените проценти. При спад на лихвите, нейната цена скача драматично. Именно заради тази висока дюрация тя се превръща в лост за спекулация по темата "ФЕД ще намали лихвите". А когато доходността на S&P 500 изглежда несигурна — било поради пренасищане на пазара, високи оценки или глобални рискове — инвеститорите започват да предпочитат сигурната, макар и фиксирана доходност.
Ако следваме досегашния път на пазара, всеки който вярва че настоящите високи лихвени проценти ще бъдат понижени поглежда към купуването на дългосрочна облигация, защото тя би могла да донесе значителна капиталова печалба в бъдеще. В несигурни времена хората предпочитат "знанието" пред "надеждата". Облигацията е обещание. S&P 500 е предположение.
А, ето какво казва Гари по темата "ФЕД и вдигането на лихвите":
Цялото интервю може да гледате тук.
Бележка: Нищо от горното не представлява финансов съвет – това е по-скоро покана към размисъл. Пазарите не се движат по предварително написан сценарий, а от страхове, надежди, алчност и човешка ирационалност. Дали облигациите ще надминат акциите, или S&P ще остане кралят на дългосрочните инвестиции — зависи от много бъдещи неизвестни. Но когато икономическата несигурност се сгъстява, а ориентирите са обвити в мъгла, може би най-разумното нещо което инвеститорът може да направи е да се вслуша в онези, които не се страхуват да плуват срещу течението. Гари Шилинг е именно такъв човек.
Благодаря за вниманието
Коментари
Публикуване на коментар