Циклите на властта в американското президентство

През 1828 г. Андрю Джаксън печели президентските избори, носен от гнева на обикновените американци срещу елита. Почти два века по-късно, Доналд Тръмп използва същата енергия, за да се изкачи до Белия дом.

Как е възможно това? Имат ли тези президенти нещо общо, отвъд популизма и риториката? 

Как се създава нов политически ред в една демокрация, изградена върху стари институции? И как някои президенти успяват не просто да управляват, а да пренапишат самите правила на политическата игра?

Теорията на Stephen Skowronek(на български звучи нещо като Стивън Скоуърнек) за „политическия ред“ предлага нов начин да разбираме президентството – не чрез идеологии, а чрез позицията му във времето и в структурата на властта. В този текст ще разгледаме как тази рамка ни помага да разберем фигури като Андрю Джаксън, Ейбрахам Линкълн, Франклин Рузвелт и... Доналд Тръмп.

Скоуърнек е професор по политически и социални науки в Йейлския университет, известен с изследванията си върху американските национални институции и президентството на САЩ.  Написал е няколко книги, но тук основно ще се спра на анализа му за моделите на лидерство на американските президенти и как те трансформират политическата система. 

Той представя концепцията за "политическо време", която обяснява как контекстът на даден период влияе върху възможностите и ограниченията на президентското лидерство. 

​

Рой Касагранда, за който ще стане дума малко по-късно, твърди в една своя лекция, че Скоуърнек е предрекъл избирането на Бил Клинтън три години преди изборите, и не само това, ами че ще падне от власт с импийчмънт. В интерес на истината, не съм чел книгата му "The Politics Presidents Make: Leadership from John Adams to Bill Clinton" и не мога да твърдя че това наистина е така.  Според теорията на Скоуърнек, Клинтън попада в графата като "preemptive" или "politically vulnerable" президент – т.е. някой, който управлява в политически враждебна среда. Това прави неговото лидерство по-нестабилно и податливо на конфликти като... импийчмънт, а авторът  пише, че такива президенти често са „предназначени да се провалят“.  

Но, преди всичко, нека обясним какво представлява модела му, и как се отнася към президентите на САЩ:

Теорията на Стивън Скоуърнек за политическото време е една от най-влиятелните в американската политология. Тя групира президентите не според партии или политики, а според позицията им спрямо политическия режим (ред/коалиция), който доминира в момента.

Основни категории в теорията на Скоуърнек:

1. Reconstructive - Разрушават стария ред и изграждат нов политически режим. Президенти,  който идват след колапс на старото управление

2. Articulative - Поддържат и развиват съществуващия режим. Президенти от същата коалиция

3. Preemptive - Опозиционен лидер в ера на доминираща партия (нарушител). Президенти често с нестабилен мандат.

4. Disjunctive(Vulnerable) - Последният лидер в упадащ режим. Президенти, често белязани от провали. Обикновено предшестват реконструкция.

Нека изброим къде попадат част от президентите на САЩ спрямо тези четири основни категории:

Президентите по политическо време:

 Reconstructive Presidents (Разрушават стария ред)

* Thomas Jefferson (1801) – унищожава федералистката доминация

* Andrew Jackson (1829) – изгражда демократичната партия и популизъм

* Abraham Lincoln (1861) – край на робството, началото на републиканска ера

* Franklin D. Roosevelt (1933) – New Deal, създаване на съвременната либерална коалиция

* Ronald Reagan (1981) – неоконсервативна революция, край на New Deal режима

🔧 Те пренаписват правилата на играта.

Articulative Presidents (Поддържат режима)

* James Madison, James Monroe (след Jefferson)

* Martin Van Buren (след Jackson)

* Ulysses S. Grant (след Lincoln)

* Lyndon B. Johnson (разширява New Deal)

* George H. W. Bush (след Reagan)

🔧Те управляват "в рамките на системата", но могат да се окажат уязвими при големи кризи.

Disjunctive Presidents (Режимът се разпада)

* John Adams (провал на федералисткия ред)

* James Buchanan (преди Гражданската война)

* Herbert Hoover (преди FDR – срива се икономиката)

* Jimmy Carter (криза на либералната ера)

🔧Тези президенти се борят да поддържат режим, който вече се разпада – често последвани от реконструктивен лидер.

Preemptive Presidents (Опозиция в доминираща ера)

* Woodrow Wilson (демократ в републиканска доминация)

* Richard Nixon (републиканец в либерална ера)

* Bill Clinton (демократ в консервативна ера)

* Barack Obama (прогресивен лидер в неоконс. атмосфера)

* Joe Biden? (дебатира се дали е articulative или preemptive)

🔧Те трябва да "играят шах" срещу враждебната политическа обстановка.

Според тази теория ние можем да се ориентираме в няколко аспекта, от които най-важния в днешно време е, кога системата е готова за голямо пренаписване. Тя ни дава брилянтен начин да обясним политически възход и падение - но, понякога Американската история приема по-драматичен обрат. Тук ще се отклоня малко, като кажа че повече президенти на САЩ са оцелели след опити за убийство, отколкото са загубили преизбирането си. Ето подробна статистика за опитите за покушение срещу президенти на САЩ:

🟥 УБИТИ ПРЕЗИДЕНТИ НА САЩ (4-ма):

Абрахам Линкълн (1865)

Убит от Джон Уилкс Бут – в театър, прострелян в главата.

Първият убит президент.

Джеймс Гарфийлд (1881)

Прострелян от Чарлз Гито в ж.п. гара.

Починал 2 месеца по-късно от инфекция.

Уилям Маккинли (1901)

Прострелян от анархиста Леон Чолгош.

Починал след 8 дни от гангрена.

Джон Ф. Кенеди (1963)

Убит в Далас, Тексас.

Прострелян в главата от Лий Харви Осуалд (според официалната версия).

🟨 ПРЕЗИДЕНТИ, СРЕЩУ КОИТО Е ИМАЛО ОПИТ ЗА ПОКУШЕНИЕ, НО НЕ СА БИЛИ УБИТИ:

Андрю Джаксън (1835)

Първи опит за покушение в историята.

Нападателят се опитва да стреля, но и двата пистолета са засекли.

Теодор Рузвелт (1912) – бивш президент по това време

Прострелян в гърдите по време на реч.

Речта и кутийка за очила в джоба му намалили щетите.

Той довършил речта си преди да потърси помощ!

Хари Труман (1950)

Нападение от пуерторикански националисти.

Едно от охранителите е убит, но Труман остава невредим.

Джон Ф. Кенеди – (преди успешното убийство през 1963)

Имало е предишен опит в Чикаго (1963) – тайно осуетен.

Ричард Никсън

Заговор на военен (Сэмюъл Бик) да отвлече самолет и да го блъсне в Белия дом.

Джералд Форд (1975)

Два отделни опита за убийство в рамките на месец – и двата от жени:

Линет "Скуики" Фром (свързана с Чарлс Менсън)

Сара Джейн Мур (стреля по него, но не улучва)

Джимми Картър

Имало е заговор, но няма директен стрелба.

Роналд Рейгън (1981)

Прострелян от Джон Хинкли-младши.

Уцелен в гърдите, едва оцелява.

Прес-секретарят му е тежко ранен.

Джордж Х. У. Буш (1993)

След мандата – опит за убийство е извършен в Кувейт, организиран от иракското разузнаване.

Бил Клинтън

Имало е няколко заплахи и заговори (вкл. стрелба по Белия дом през 1994 г.).

Джордж У. Буш

Хвърлена граната по време на реч в Грузия (2005) – не се взривява.

Инцидент с обувки също, но не е сериозен.

Барак Обама

Най-много заплахи според Сикрет Сървис.

Имало е стрелба по Белия дом през 2011 г.

Доналд Тръмп

Опит за стрелба по време на митинг през 2024 г. (неуспешен).

Много заговори, включително един с дрон.

Ето и няколко известни цитата от президентите след опитите за покушение срещу тях :

- "Забравих да се наведа" - Роналд Рейгън

- „Нека дойдат. Готов съм" - Андрю Джаксън

- "Сега знам че има Бог, защото видях този куршум да мине точно покрай мен" - Джералд Форд

Ако сте стигнали дотук, време е да представя следващия герой в тази статия, а именно проф. Рой Касагранда. Той е професор по политически науки в Austin Community College (ACC) и основател на Austin School – серия от публични лекции, фокусирани върху историята, геополитиката и международните отношения. ​Известен е с мултидисциплинарния си подход към изследванията и преподаването. Изследователските интереси на Касагранда обхващат политическата философия (особено античната, модерната и немската континентална), Близкия изток, американската външна политика, историята на източното Средиземноморие и теориите за вземане на решения. През 2018 г. издава историческия роман "The Blood Throne of Caria". Касагранда е активен в социалните медии и редовно изнася публични лекции, които публикува в YouTube канала си, който горещо препоръчвам.

Има поне две лекции там, които са насочени към политиката и президентството, като аз ви препоръчвам тази:

(Щеше ми се в нашите университети да имаше такива преподаватели, които разказват с хъс, енергия, с примери, с хумор.... А, може би има вече, не знам)

Сега, след като разгледахме теорията на Скоуърнек, опитите за покушения и прекрасната лекция на Касагранда, дойде време да си отговорим на въпроса: Къде точно попада Тръмп в цялата тази вселена?

През първия си мандат Тръмп демонстрира всички признаци на опит за реконструктивно президентство – той отхвърли глобалисткия консенсус, атакува бюрокрацията, води търговски войни, насочи се към националистическа икономическа политика и оспори поствоенния международен ред. Но, през първия мандат тези действия бяха частично блокирани – от съдилища, Конгреса, медии, вътрешна съпротива. Това го направи по-скоро „Preemptive“ президент, преди режимът на Обама и Буш наистина да се срине.

Вторият мандат започна с пълно развихряне на реконструктивната динамика и вече можем уверено да кажем, че Тръмп олицетворява класически реконструктивен президент според теорията на Скоуърнек. Защо?

- Легитимирал е разрушаването на предишния ред чрез изборна победа.

- Създава нови управленски парадигми (икономически национализъм, геополитическа изолация, антиинституционализъм).

- Републиканската партия е преформулирана около неговата визия – вече не е партията на Рейгън, а на Тръмп.

- Институциите – съдебната власт, федералната администрация, външната политика – биват преустроявани според новата идеология.

Подобно на Андрю Джаксън, Тръмп е харизматичен, поляризиращ лидер, който мобилизира масова подкрепа срещу „елитите“. Както Джаксън атакува националната банка, така Тръмп атакува Федералния резерв, глобалните търговски споразумения, международните съюзи. И двамата отхвърлят правния формализъм в полза на директната връзка с „народа“.

Сега вече Тръмп не просто предизвиква стария режим – той го е изместил. Неговото второ управление носи всички белези на нов политически ред, което го поставя в една категория с реконструктивните президенти като:

* Томас Джеферсън (1801)

* Андрю Джаксън (1829)

* Ейбрахам Линкълн (1861)

* Франклин Рузвелт (1933)

* Роналд Рейгън (1981)

Доналд Тръмп (2025) вероятно вече заема място до тях като началото на нов режим – постлиберален, популистки и антисистемен. А, ако се чудите кой е неговият ментор и учител, ето тук може да намерите някакъв логичен отговор.

Всяка политическа система живее в ритъма на подем и разпад. Скоуърнек ни показва как президентите не просто управляват, а танцуват с историята – понякога в такт, понякога срещу него.

Тръмп може да бъде мислен като разрушител или основател – но и в двата случая той ни принуждава да преосмислим легитимността, властта и политическата идентичност.

А в този смисъл, той продължава една дълга линия от лидери, които по думите на Аристотел, не просто „живеят в държавата“, а се опитват да определят какво означава да живееш добре в нея.

И, нека завършим с едно изречение на Аристотел от неговата “Политика":

"Всяка държава е нещо като партньорство, и всяко партньорство се формира с оглед на някакво добро (тъй като всички действия на цялото човечество се извършват с оглед на това, което смятат за добро)." 

Благодаря за вниманието