Има човек, има балон. Няма човек, няма балон

Огромните инвестиции в AI неминуемо водят пазара до онази точка, в която все по-често се задава въпросът за спукването на балона. И, докато всички сме чували за манията за лалета и последвалия крах на тази мания, то значително по-малко разказвана история е тази за един човек, който продава облигации на измислена държава. Мащабът на амбицията му е била толкова огромна, че той освен че е измислил несъществуваща държава, е измислил нейния флаг, химн, армия, столица, опера и собствена валута. Държава, която не съществува никъде другаде освен в неговото въображение и в брошурите, които е печатал. Но, нека започнем с малко история за нашият "герой". Името му е Грегор Макгрегър, роден в Шотландия през 1786. Постъпва в британската армия млад, но кариерата му там не е особено забележителна и той напуска след няколко години, купувайки си офицерски чин, какъвто е обичаят по онова време. 

Истинската му "кариера" започва в Южна Америка, където по онова време испанските колонии се борят за независимост. Симон Боливар събира около себе си чуждестранни доброволци, готови да се бият за каузата му и нашият човек Макгрегър се присъединява. Служи във Венецуела, участва в няколко кампании, и учудващо за развоя на историята ни, успява да изгради репутация на герой. Така, той се превръща в умел разказвач на собствената си история дълго преди да стане продавач на измислена държава.

Връща се в Лондон около 1820 с титла  "касик" (Cazique), получена  на  Москитния бряг в Централна Америка. Става дума за историческата област Mosquito Coast / Miskito Coast по карибското крайбрежие на днешните Никарагуа и Хондурас, като тук интересното е, че името не идва от комарите (mosquito на английски), както лесно може да се предположи. То произлиза от името на местния народ мискито (Miskito). Но, да се върнем на нашия човек, който прибирайки се в Англия, твърди че местен индиански вожд му е дарил земя там. Дали това изобщо се е случило в някаква реална форма, е спорно, но за целите на схемата върху която да построи последвалата фантазия е идеално. 

Лондон в началото на 1820-те е било точното място и точното време за продавачи на измислени държави като Грегор. Латиноамериканските държави току-що са се освободили от испанско владичество, и британските инвеститори са в треска, като всеки иска дял от новите пазари, новите ресурси, новите облигации на екзотични далечни земи, за които никой реално няма представа как изглеждат. Точно тази комбинация от алчност и невежество е горивото, което Макгрегър използва.

Той сяда един ден и си измисля държавата Пойе (Poyais), като започва да строи легенда с невероятно внимание към детайла. Разпечатва брошура, описваща плодородна почва, готови градове, дървета, отрупани с плодове без усилие, реки, пълни с риба, климат, идеален за европейци. Столицата се казва Сейнт Джоузеф и разполага според описанията с широки булеварди, държавна банка, опера, и дори театър. Проектира знаме, след това и герб, няма как да се излагаме с прост флаг, я. Съставя закони и структура на управление, включително собствен парламент. Отпечатва валута — пойезки долари (Poyais dollars). Накрая поръчва да се напише национален химн и наема художник да нарисува гледки от несъществуващия Сейнт Джоузеф, които изглеждат достатъчно правдоподобно, каквото и да означава това. Тъй като е военен, не оставя тази част недокосната, а ушива военни униформи за държавната армия, която, разбира се не съществува. Просто си представям какво можеше да сътрвори още, ако имаше под ръка ChatGPT или Claude например. Но, за времето си се е справил повече от блестящо. 

Макгрегър е бил гениален по свой начин, макар и в грешната посока. Той не продава някакви си лалета, продава цяла държава. Първата му стъпка е да пусне облигации на Лондонската борса. Продава ги на обичайната цена за латиноамерикански държавен дълг по онова време, като цената изглежда пазарно логична спрямо сравними инструменти от Венецуела, Колумбия или Чили. Хиляди британски инвеститори купуват книжа на държава, която физически не съществува. Едно на нула за него. После обаче, лакомията явно му се услажда и нашето момче решава да започне заселване на този рай. Речено-сторено. Започва продажбата на билети към този рай, като убеждава шотландски и английски семейства  да продадат имуществото си и да емигрират в Пойе. Там ще ги възмезди със собствена земя, готова инфраструктура, и нов живот в плодородна страна. Смятайте колко е бил убедителен, след като няколко кораба отплават през 1822 и 1823, пренасяйки около 250 души.

Когато заселниците стигат до предполагаемата столица Сейнт Джоузеф, откриват не град, а джунгла. Бленуваните булеварди, опера и каквато и да е инфраструктура са се превърнали в гъста растителност, а влажност и нечувани болести са били екстра към олинклузива на пристигналите.

Малария и жълта треска покосяват групата бързо. От около 250 заселници повечето умират в рамките на месеци — точен брой е трудно да се установи, но историческите източници говорят за над сто загинали. Оцелелите биват открити случайно от преминаващ британски кораб и евакуирани, много от тях в тежко физическо и психическо състояние.

Междувременно Макгрегър бяга от Лондон. Придвижва се към Париж, където без изобщо да му мигне окото е започва да продава нова партида облигации и билети за заселници на френски инвеститори. След като новината за завърналите се заселници става достояние на обществеността, той е съден във Франция за измама, но е оправдан. Връща се във Великобритания, опитва по-малки версии на същата схема през следващите години, с намаляващ успех. В крайна сметка се премества във Венецуела, където прекарва последните си години и умира в Каракас през 1845, погребан с пълни военни почести заради ранната си служба в независимостта на страната.

Двеста години по-късно можем да разказваме тази история почти като анекдот, но както е казал поета, разликата между трагедия и комедия е времето което изминава.  Формулировката произхожда популярно от Мел Брукс ("трагедия е, когато аз си порежа пръста; комедия е, когато ти паднеш в отворен капак на канал и умреш")

За финал ще отбележа само, че никой от инвеститорите тогава не е бил глупав в общия смисъл на думата. Латиноамериканските облигации по онова време са били реален, легитимен пазар. Просто е липсвала информация, като не ги оправдава.

Като се замисля, повечето балони в историята са масови събития, един вид колективна лудост, задвижена от тълпа, не от един-единствен архитект. Изключенията, доколкото ми е известно, са това тук и Мисисипската схема на Джон Ло във Франция, която се случва малко над век по-рано. За нея вероятно знаете, защото човекът, освен че на практика става министър на финансите на Франция, успява да изгради схемата си в такъв мащаб, че когато тя се пука, помита цялата национална икономика. Грегор е по-малкият, по-тихият поет. Артист  без институционална власт, без реална държава зад гърба си, само хартия и невероятна дързост и въображение.