Дъното рядко идва с надпис „ДЪНО“

"Anatomy of the Bear: Lessons from Wall Street’s Four Great Bottoms на Russell Napier е книга, която разглежда четири от големите дъна на американския фондов пазар, тези от 1921, 1932, 1949 и 1982 г. , в опит да открие какво е общото между тях.

 

Интересното е начинът, по който Napier го прави. Вместо просто да гледа графиките десетилетия по-късно, той се връща към Wall Street Journal от съответните периоди и се опитва да види света през очите на инвеститора, който е бил там. Защото има една малка подробност.

Ние виждаме дъното от 1921 г. на графиката. Виждаме дъното от 1932 г. Виждаме 1949-а и 1982-а. Посочваме ги с пръст и казваме: ето тук е трябвало да се купува. Само че хората, които са живели тогава, не са имали графиката от следващите двадесет години. Те са имали само настоящето. И настоящето никак не е изглеждало като добро място за покупка.

Това може би е един от най-важните уроци в Anatomy of the Bear — големите пазарни дъна не идват, когато проблемите са решени, икономиката отново расте и всички са оптимисти. Обикновено идват, докато новините все още са лоши. Пазарът просто започва да реагира различно на тях. И точно тук нещата стават интересни.

От разгледаните в книгата мечи пазари историята показва защо техническите анализатори обръщат внимание на спадащи цени, придружени от намаляващи обеми, и на покачващи се цени, придружени от увеличаващи се обеми.

Не е важна само цената. Важно е как пазарът стига до нея. В един момент продавачите започват да изчезват. Лошите новини продължават да идват, но вече не успяват да причинят същите спадове. След това се появяват купувачи. Това не означава непременно, че дъното е настъпило. Означава, че нещо в поведението на пазара започва да се променя. И тук идва другият капан.

Евтино не означава дъно.

След голям спад акциите могат да изглеждат евтини. След още 20% спад — още по-евтини.

Napier разглежда ниските оценки като една от предпоставките за голяма дългосрочна възможност, но не и като часовник, който може да покаже точния момент за покупка. Евтиното може да ни каже къде се намираме. Не ни казва кога ще тръгнем нагоре.

Затова една от най-интересните части в книгата за мен е свързана не толкова с пазара на акции, колкото с пазара на облигации и поведението на Федералния резерв. Няма значение колко лоши са новините, ако инвеститорите започнат да вярват, че отговорът на Фед ще бъде положителен и пазарът на облигации престане да се страхува. При рецесии, предизвикани от затягането на паричната политика, промяната в посоката на Фед може да се окаже един от сигналите, че условията започват да се променят. Още по-интересно — нов бичи пазар при корпоративните облигации може да започне преди мечият пазар при акциите да е приключил.

Тоест, докато всички гледат акциите и чакат някой да обяви края на кризата, промяната може вече да е започнала другаде. Може би затова пазарните дъна са толкова трудни за разпознаване.

Ако чакаме новините да станат добри, икономиката да се възстанови, страхът да изчезне и всички около нас отново да започнат да купуват, вероятно вече няма да сме на дъното.

Истинското дъно изглежда различно.

Новините още са лоши. Икономиката още има проблеми. Несигурността е навсякъде. Причините да не купуваш изглеждат далеч повече от причините да купуваш. Само че пазарът вече отказва да пада.

Дъното рядко идва с надпис „ДЪНО“.

И за финал — една история от книгата, която много харесвам.

На 6 август 1979 г. Пол Волкър е назначен за председател на Федералния резерв. Следва периодът, останал в историята с агресивната битка на Фед срещу инфлацията и огромното внимание към паричното предлагане. Години по-късно, през 1995 г., Волкър попитал своя наследник Алън Грийнспан:

“Whatever became of M-1?”

Грийнспан отговорил:

“It was once the name of a pretty good rifle.”