Макиавели - Владетелят

 Вчерашната среща между Зеленски, Тръмп и Ванс бе невиждано в новата история на дипломацията събитие. Накара много хора да се замислят, да вземат страна, да пишат и споделят мненията си. Макар да имам мнение, си давам сметка че то е просто мнение. Нашите мисли по въпроса са пречупени през нашите емоции и знания. И, ако емоционалното ни състояние е нещо което не управляваме съзнателно, и е изградено с възрастта ни, то знанията на всички ни не покриват цялата фактология, и ние се опираме на това което сме прочели и осмислили. В тази връзка, реших да прочета отново "Владетелят" на Макиавели, в който той умело излага принципите на държавността, на лидерството, на преговорите, на управлението на една държава… Голяма част от тези мисли са валидни ѝ до днес, и горещо препоръчвам книгата на всеки, който се вълнува от предприемачество, от управление, от държавност. Тук си позволих да извадя няколко цитата, които в момента са ми направили впечатление. 

 

1. "Греши оня, който мисли, че новите благодеяния са в състояние да заличат в паметта старите обиди."

2. "Хората вредят на другите или от страх, или от омраза."

3. "Когато завоюваните държави са свикнали да живеят по собствени закони и свободно, три са начините, по които завоевателят може да ги запази: първият е да ги разруши напълно; вторият — да се засели да живее в тях и третият — да ги остави да живеят по своите закони, като им определи данък и създаде в тях управление от малцина, които да поддържат приятелско отношение към завоевателя"

4. "…всички държави, известни от историята, са управлявани по два начина: или от един пълновластен владетел, заобиколен от слуги, които го подпомагат по негово благоволение и милост в управлението на държавата, или от владетел и благородници, които дължат своя сан не на благоволението на владетеля, а на произхода си…В държави, управлявани от владетел и слуги, владетелят има по-голяма власт."

5. "…не трябва никога да се допуска да стане едно безредие, за да се избегне една война, понеже войната така не се избягва, а само се отлага и то в твоя вреда!"

6. "Всяка болест се лекува докато е все още излечима"

7. "При завземането на една държава завоевателят трябва да прецени всички жестокости, които ще му се наложи да извърши за осигуряване на властта, и да ги извърши наведнъж…Насилията трябва да се извършват наведнъж, защото тогава траят по-кратко и по-малко нараняват. Добрите дела обратно — трябва да се вършат малко по малко, за да бъдат по-добре оценявани."

8. "…не е истински мъдър владетелят, който забелязва злините едва когато излязат на бял свят. Но на малцина е определено да предвиждат злините."

9. "Който иска да бъде добър във всичко сред хора, които не са добри, се обрича на неизбежна гибел."

10. "От лисицата владетелят ще научи да подушва клопката, а от лъва — да не се бои от вълците. Който разчита само на лъвското, не разбира нищо от политика."

11. "…омразата се спечелва както чрез добрите, така и чрез лошите дела."

12. "Има три вида хора: едни, които сами постигат това, което са искали да разберат; други, които могат да разберат онова, което другите са проумели; и трети, които не са способни да разберат нито сами, нито чрез другите. "

13. "Единственото средство да се избавиш от ласкателството е хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината. От друга страна, ако всеки може да ти казва истината, къде ще остане уважението към височайшето ти достойнство? Мъдрият владетел трябва да намери среден път — да се огради с умни съветници, на които да дава правото да му казват истината само за неща, за които ги запита. Той трябва да ги пита за всичко, да изслушва мнението им и после да решава сам както намери за добре, като се държи с тях така, че да им даде да разберат, че колкото по-откровено му говорят, толкова по-сериозно се вслушва в думите им."

14. "…хората са лоши, докато не им се наложи да бъдат добри."

Любопитното е, че самата книга е жертва на същия принцип. "Владетелят" не е написан като наръчник за тирани — Макиавели го пише като молба за работа, след като е бил изтезаван и изгонен от флорентинската политика. Посвещава го на Медичите с надеждата да го наемат обратно. Те го игнорират. А самият той три века по-късно се превръща в синоним на злото — "макиавелически" е псувня в европейската култура, макар книгата да е просто студен анализ на това как властта реално функционира.

Паралелно с това, Борджиите — семейството, което Макиавели описва хладнокръвно и почти с техническо уважение — получават съвсем различна съдба в паметта на хората. Александър Дюма ги превръща в готически злодеи: отрова в чашата, интриги, трупове, папа правещ сделки с дявола. Дюма никога не ги е срещал, пише три века след тях, и греши по факти — но именно неговата версия живее в масовото съзнание. Макиавели, който ги е видял с очите си, е забравен като биограф и помнен само като идеолог на злото.

Увлечени в безмислени спорове често забравяме нещо много важно. В политиката, както и в историята, събитията се оценяват не по намеренията, а по това как остаряват...