Пропускане към основното съдържание

42, едно огледало и защо проблемът не е в отговора, а във въпроса

Една от най-впечатляващите сцени в историята на киното е прочутият „огледален кадър“ (Mirror Shot) от филма Контакт (Contact, 1997) на режисьора Робърт Земекис. Обичам Земекис, един от любимите ми филми евър е Форест Гъмп. 

Та, в сцената от Контакт, малката Ели (Джена Малоун) тича отчаяно към банята, за да вземе лекарствата на баща си. Камерата се движи назад пред нея, следвайки бягането ѝ по коридора. В последния момент, когато момичето протяга ръка към огледалния шкаф, зрителят изведнъж разбира, че всичко, което е наблюдавал, сякаш е било отражение в огледалото. Гледайки тази сцена, мозъкът ви се обърква, защото това е физически невъзможно. Неподвижното огледало не може да показва подобно движение и тук няма да си говорим за това, как е направен кадърът, има предостатъчно материали по темата. Да измислиш подобна сцена и да я заснемеш през 1997 г. е било просто УАУ. Та, замислих се, в ерата на изкуствения интелект, или както го наричаме галено в един любим мой подкаст - мусаката, колко пък да е трудно да пресъздам подобно нещо. Речено - сторено.
Обясних подробно на мусаката коя е сцената, от кой филм, какво, как, защо. После дойде ред на промпта и ето първия резултат:
Като виц е работата, почва нормално, а накрая смях в залата. Някакси се присетих за „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс. Ако не сте я чели, да знаете че ще спойлна малко. В книгата, един суперкомпютър на име Deep Thought получава задачата да намери отговора на Великия въпрос за живота, Вселената и всичко останало. След седем и половина милиона години изчисления той най-после обявява резултата: 42. Шах и мат. Оказва се, че да получиш отговор е едно, но да знаеш какво всъщност питаш — съвсем друго. Та, и моето видео се оказа 42. Имах задача, имах момиче, имах огледало, коридор, драматизъм, обаче финалният отговор не е баш. Та, проблемът в изкуствения интелект ли е, или в мен, който не съм му обяснил заданието?
Последваха поправки на промпта и вариант 2:
Ха-ха, имаме напредък във вица. Ново ровичкане, промени, обяснения, последва номер три, който няма да ви го показвам, щото стига смях в залата. Реших, че няма да оставя нещата така, и чудото стана в четвъртия опит. Сега, не търсете онова кинаджийско послание, гледайте резултата от заданието само:
Та, нека завършим тази история с Айнщайн, който открива прословутата си теория, тръгвайки от един на пръв поглед почти детински въпрос: „Какво ще видя, ако можех да се движа редом със светлинен лъч, със скоростта на светлината?“

Звучи като въпрос на любопитно хлапе, нали? Само че зад него се крие сериозно противоречие с тогавашните представи за движението и светлината. Айнщайн размишлява върху него дълго време и години по-късно тези разсъждения ще го отведат до специалната теория на относителността и ще променят представите ни за пространство и време. Сега, да не си помислите че тук сравняваме Айнщайн с нещо толкова елементарно-НЕ. Просто искам да кажа, че всичко започва с един наглед прост въпрос. Не с отговора му. 

Дерзайте, любопитствайте и не спирайте да си задавате въпроси.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Свят от стени

Има идеи, които не изчезват. Живеят тихо в теб с години, чакат правилния момент и правилния инструмент. Идеята за клип към песента „Свят от стени" беше точно такава — разговаряли сме с Явор за нея отдавна, но клипът, какъвто го виждах в главата си, изискваше неща, за които трябваше цял екип, техника, специални ефекти... После дойде изкуственият интелект и изведнъж стана ясно: мога да го направя сам. Явор Кирин е изключителен музикант и текстописец. Работили сме заедно и знам от какво е направен, а песента „Свят от стени" е еманация на неговото творчество, поне за мен. Това, че е поканил Звезди от Ахат да изпеят заедно този прекрасен текст,  е още едно доказателство в тази посока и аранжиментът е страхотен. Групата "Алегро" за съжаление вече не съществува, но тази песен ще остане завинаги. Следва и историята около визуалната част. Зуека е талант, с когото се срещнахме  в „Господари на ефира". От няколко години рисува страхотни картини, в които Дон Кихот се появ...

Just Stopped Waiting – Just Do It

 С годините натрупах много идеи, които стоят захвърлени в тетрадки, на компютъра, навсякъде. Идеи, които не стигнаха до реализация, защото зависеха от други хора, от екипи, от бюджети, от време.  От това дали някой ще повярва в тях достатъчно, за да се случат. Не се случиха не защото не вярвах в тях. Не защото не бяха добри. А защото изискваха сценаристи, оператори, монтажисти, техника, актьори. Процес. Колкото повече идеи се трупаха, толкова повече от тях не стигаха до реализация. Мечо Пух в действие. Днес това се промени. Да, точно днес. За първи път мога да взема една от онези идеи и да я разпиша докрай, защото вече имам ресурсите и инструментите да я създам сам. Да я видя. Да я чуя. И чак тогава да реша дали си е струвало. Идеите ми вече не чакат разрешение и не зависят от някой друг. Те са моя отговорност. Ако нещо не стигне до завършен продукт, отговорността е изцяло моя. Нямам оправдания. И ето ме,  заровен в стари идеи, които започвам да пресъздавам. Не очакв...